О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.. 885
София, 27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1245/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. от [населено място] срещу решение № 168 от 14.07.2011 г. по т.д.№ 223/2011 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 679 от 23.12.2010 г. по гр.д.№ 665/2010 г. на Варненския окръжен съд е постановено вместо него друго, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че В. П. В. дължи на Ж. В. С. от [населено място] сумата 26 470 евро, представляваща подлежаща на връщане дадена в заем сума, за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№ 154/2010 г. на Варненския районен съд.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК поради разрешения в противоречие с Решение № 662 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 2737/2008 г., ІІ г.о. и Решение № 161 от 10.03.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 47/2005 г., ІІ г.о. въпрос за наличието на договор за заем и обективирането на съответното задължение за връщане на заетата сума.
Ответникът по касация Ж. В. С. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд след подробна преценка на събраните по делото доказателства приел, че представеният от ищеца договор за заем от 22.05.2009 г. обективира фактическото предаване на заетата сума на ответника, извършено в брой предходния ден – 21.05.2009 г., на която дата според клаузите му договорът се счита за сключен. Според съда самата клауза има характера на разписка, а и това е било посочено изрично и с отделен текст от договора. Въз основа на изложеното е направен извод, че на основание чл.180 ГПК е налице признание на ответника относно получаването на сумата 26 470 евро, което е равносилно на разписка, което не е опровергано съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК с писмено изявление на заемодателя, че не е предавал сумата по договора и че договорът е привиден, каквото заемателят не твърди да има.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставеният от касатора въпрос за наличието на договор за заем и обективирането на съответното задължение за връщане на заетата сума от заемателя не е правен, а фактологически. Правният въпрос в случая, че заемът за потребление е реален договор, поради което заемно правоотношение, съответно задължение за връщане за заемателя възниква само при фактическо предаване на заетата сума е разрешен от въззивният съд в съответствие именно с цитираните в изложението касационни решения. Преценявайки характера на договора за заем и при правилно прилагане на нормата на чл. 20 ЗЗД, апелативният съд се е съобразил с конкретното съдържание на процесния договор – както с чл. 3, според който предаването на заемната сума е извършено в брой, така и с текста, че същият има силата на разписка, въз основа на което е приел, че същият разкрива недвусмислено волята на страните за сключен между тях договор за заем.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 14.07.2011 г. по т.д.№ 223/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: