2
определение по гр.д.№ 813 по описа за 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр.София, 30.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 813 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г., Й. Г. А., Р. Г. П., Е. Г. А. и И. Г. М. срещу решение № 4425 от 14.06.2012 г. на Софийския градски съд, II „г” въззивно отделение, постановено по гр.д.№ 2774 от 2010 г., с което е отменено решение от 08.09.2009 г. по гр.д.№ 7676 от 1998 г. на Софийския районен съд, 46 състав в частта му за уважаване на иска и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Д. С. Г., Й. Г. А., Р. Г. П., Е. Г. А. и И. Г. М. срещу С. И. М., М. И. Й.-У. и З. И. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с площ от 688 кв.м., съставляващ имот пл.№ 106 от кад.лист 741 по плана на [населено място], м.”Д.” в землището на [населено място] при съседи: улица, С. Б., М. П., С. и В. С., представляващ част от бивш имот пл.№ 2572 по кадастралния план от 1950 г. и обозначен с букви ПГДЖЗРП на скица на вещото лице, находяща се на лист 208 от делото на районния съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС и други съдилища в страната /решение № 497 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 715 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 245 от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 291 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 2949 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 550 от 04.08.2010 г. по гр.д.№ 314 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 28 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 844 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 185 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 927 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1493 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 180 от 18.04.2007 г. по гр.д.№ 3080 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 7382 от 2011 г. на Софийския градски съд/ по следните правни въпроси: 1. Дали препис-извлечението от емлячния регистър и записването в разписния списък към кадастрален план са достатъчни доказателства за правото на собственост на ищеца или на неговия праводател върху подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, 2. Допустимо ли е придобиване по давност на имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и в кои периоди от време давностният срок по отношение на такъв имот се прекъсва с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, 3. Необходимо ли е за настъпване на реституционния ефект към решението на ПК да е издадена скица в случаите, когато се възстановява имот по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, находящ се в урбанизирана територия, 4. Допустимо ли е съдът в исково производство по спор за собственост да извършва косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение на Т. комисия за замяна на земеделски имоти, 5. В лицето на кого се възстановява правото на собственост върху земеделски имот, който е бил заменен по реда на ЗТПС- на лицето, което е било собственик на имота преди замяната или на лицето, което е станало собственик след замяната.
В писмени отговори от 02.10.2012 г., от 05.09.2012 г. и от 23.10.2012 г. ответниците по жалбата С. И. М., М. И. Й.-У. и З. И. М. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от наследниците на Г. А. А. иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на претендирания земеделски имот, тъй като възстановяването на правото на собственост върху него им е било отказано с влязло в сила решение на поземлена комисия: Представеното решение № 4832 от 17.12.1993 г. на ПК „В.”, с което е отказано възстановяването на нива с площ от 4 900 кв.м., а по скица 4910 кв.м., представляваща имот пл.№ 2572, к.л. 740,741 по кадастралния план от 1950 г. поради извършено в него строителство върху площта от 2103 кв.м., в който отказ се включва и процесния имот пл.№ 106 с площ от 670 кв.м. в м.”Д.” в землището на[жк]било валидно и е влязло в сила /нямало данни да е било обжалвано или да е било обявено за нищожно/. Последващото решение на ОСЗГ „О. купел” № 6963 от 22.01.2007 г., с което в т.II.1 се възстановява нива с площ от 4 694 кв.м. в същата местност, представляваща имот пл.№ 2572, в който се включва и процесния имот пл.№ VI-106 било незаконосъобразно и не е породило правни последици, тъй като било издадено по заявление вх.№ С 188 от 13.02.1992 г., по което вече имало постановено влязло в сила решение на ПК № 4832 от 17.12.1997 г. и въз основа на решение по гр.д.№ 6609 от 1996 г. на СРС, 40 състав, което било постановено по спор с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ на ищците с други лица /а не с ответниците по настоящото дело/ и за друг имот, заявен за възстановяване с друго заявление № С-127/569 от 23.01.1992 г., различен от процесния.
С оглед на тези решаващи мотиви на въззивния съд поставените от касаторите 2, 3, 4 и 5 правни въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение: По втория въпрос /допустимо ли е придобиване по давност на имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и в кои периоди от време давностният срок по отношение на такъв имот се прекъсва с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ/ въззивният съд не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася в решението си, с което искът е отхвърлен само поради това, че ищците не са собственици на имота, тъй като не са си възстановили правото на собственост върху него по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. По третия въпрос /необходимо ли е за настъпване на реституционния ефект към решението на ПК да е издадена скица в случаите, когато се възстановява имот по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, находящ се в урбанизирана територия/ изводите на въззивния съд не са решаващи: макар по този въпрос приетото от въззивния съд да противоречи на съдебната практика, този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение- искът за собственост е отхвърлен преди всичко защото е прието, че второто постановено от ОСЗГ „О. купел” решение от 2007 г. е незаконосъобразно, а влязло в сила е първото решение на ПК „В.” от 1993 г., с което на ищците е отказано възстановяването на правото на собственост върху процесния имот, а не защото към някое от решенията не е представена скица. По четвъртия и петия посочени от касаторите правни въпроси /допустимо ли е съдът в исково производство по спор за собственост да извършва косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение на Т. комисия за замяна на земеделски имоти и в лицето на кого се възстановява правото на собственост върху земеделски имот, който е бил заменен по реда на ЗТПС- на лицето, което е било собственик на имота преди замяната или на лицето, което е станало собственик след замяната/ въззивният съд също не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася, тъй като е отхвърлил иска за собственост поради това, че ищците не са си възстановили правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, а не поради това, че ответниците имат изключващи правата на ищците права върху този имот съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ /извършена замяна по реда на ЗТПС и последващо строителство или прехвърляне на този имот/.
По първият поставен въпрос /дали препис-извлечението от емлячния регистър и записването в разписния списък към кадастрален план са достатъчни доказателства за правото на собственост на ищеца или на неговия праводател върху подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя/ няма противоречие между обжалваното решение и представената от касаторите съдебна практика: Представените съдебни решения по този въпрос са неотносими към настоящия правен спор, тъй като касаят спорове по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ или чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, по които е прието, че емлячният регистър и записването в разписния списък към кадастралния план са достатъчни доказателства за собственост в тези производства, докато настоящото дело касае спор за собственост към настоящия момент, по който съдът е приел, че решението на ПК /ОСЗГ/ има конститутивно действие за правото на собственост върху земеделската земя, така както е прието и в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд единственият относим към настоящия спор правен въпрос е: дали е валидно и законосъобразно поставено от ОСЗГ второ решение след обявяването на първото постановено от нея решение за нищожно. Този въпрос обаче не е поставен от касаторите, а с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС настоящата съдебна инстанция няма право да поставя за разглеждане и да се произнася по този въпрос служебно.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за един адвокат по делото пред ВКС в размер на 480 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. С. Г., Й. Г. А., Р. Г. П., Е. Г. А. и И. Г. М. срещу решение № 4425 от 14.06.2012 г. на Софийския градски съд, II „г” въззивно отделение, постановено по гр.д.№ 2774 от 2010 г.
ОСЪЖДА Д. С. Г., Й. Г. А., Р. Г. П., Е. Г. А. и И. Г. М. да заплатят на С. И. Х., М. И. Й.- У. и З. И. М. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.