Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
600_12_opr_chj_274(3)@support
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 30.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 600 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. П. М., подадена от процесуалния и представител адв. Л. К., срещу определение от 30.07.2012 г. по ч. гр.д. № 468 /2012 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 09.12.2011 г. по гр.д. № 3982 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., 9 с-в., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
Апелативният съд е приел, че жалбоподателката – ищца, която не е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.2009 г., по който купувачът А. – В. Л., наред с покупката на апартамент, е заместил продавачите в задълженията им за издръжка и гледане към ищцата, а е само трето за договора лице – бенефициер на задължение за издръжка и гледане, не е активно легитимирана да предяви конститутивен иск по чл.87 ЗЗД за развалянето на този договор, а принадлежността на правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Апелативният съд е приел, че е недопустим и искът на Е. П. М. срещу А. – В. Л. за разваляне на договора от 07.10.2009 г. между двамата в писмена форма с нотариална заверка на подписите, който няма за предмет прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижим имот, поради което не подлежи на разваляне по съдебен ред.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и искат допускането му до касационно обжалване и отмяната му.
Като основание за допускане на касационно обжалване Е. П. М. твърди, че Апелативният съд неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба (от 2009 г.), чието разваляне се иска, представлява два договора – единият за продажба, а вторият – за прехвърляне на задължения и че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 30 по гр.д. № 2 /1981 г.на ВКС по чл.201 ЗЗД по приложението на принципа „преминаването на правото на собственост е когато купувачът изпълни насрещната престация за този имот – когато заплати цената на този имот и едва тогава става собственик на имота – чл.202 ЗЗД”. Жалбоподателят твърди, че от посочените разпоредби и тълкувателното решение следва изводът, че т.к. част от цената на имота е била гледане и издръжка, тя (жалбоподателката) продължава да бъде собственица на този имот и при втората му продажба (през 2009 г., атакуваната) и при неизпълнението, има право да развали този договор.
Насрещните страни Н. А. Л. и А. В. Л. в отговор оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване – че е развит единствено довод за противоречие с т.2 от ТР 30 /1981 г., каквото няма, а с което има съответствие. Излагат и доводи за неоснователността на частната жалба.
Настоящият състав намира, че частният жалбоподател не е извел правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който да е обусловил изводите на въззивния съд (съгласно чл.280,ал.1 ГПК) и че такъв въпрос не би могъл да бъде уточнен от съда по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. по т.д. 1 ОСГТК на ВКС:
Видно от изложеното по-горе за мотивите му, Софийският апелативен съд не е приел, че договорът от 2009 г., чието разваляне се иска, представлява два договора, а че купувачът А. – В. Л. е поел два вида задължения по него, но не този извод е обусловил изводът на САС за недопустимост, а правният извод, че ищцата не е страна по този договор, а бенефициер, поради което няма право да иска развалянето му.
САС не е основал извода си за недопустимост на иска и на извод дали правото на собственост е преминало или не, ако купувачът не е изпълнил насрещната престация за този имот – и този въпрос не е обуславящ.
Правен въпрос не би могъл да бъде уточнен от неточното цитиране на правилата на чл.201 и чл.202 ЗЗД, за които САС не е приел, че са приложими (уреждащо продажбата на движима вещ, а не на недвижим имот, какъвто е един апартамент).
Към това следва да се добави, че обуславящият процесуалноправен въпрос (за извода за допустимост на първия иск) е дали третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, има право на иск за разваляне на договора при твърдяно неизпълнение на задължението за издръжката и гледането му.
Правните изводи на САС по обуславящия въпрос са в съответствие, а не в противоречие с приетото с т.1 от ТР № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2 /1981 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че (в хипотеза, като наведената) третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, не е „уговарящ” по смисъла на чл.22,ал.1 ЗЗД, а само бенефициер по този договор; третото лице може да иска само изпълнението на договора от длъжника – обещател в негова полза или обезщетение за неизпълнението на задължението.
Ищецът не твърди, че е наследодател на уговарящия и въззивният съд не е обсъждал такава хипотеза, поради което този въпрос не е обуславящ и не следва да бъде обсъждано какви са разрешенията му в съдебната практика.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни в това производство не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 30.07.2012 г. по ч. гр.д. № 468 /2012 г. на Софийския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2