О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.900
гр. София, 30.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №643/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Д. Ж. от [населено място] срещу решение от 19.04.2012 г. на ОС-Шумен по в.т.д №108/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на касатора срещу Т. Д. С. от [населено място] с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане в размер на 20 105 лева по запис на заповед от 22.11 2010 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговор на същата счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, на база събраните и обсъдени доказателства и становищата на страните , че между страните са били налице правоотношения по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.11.2010 г. и по самата нотариална продажба на същия по н.а. № 12 по н.д. № 837/2010 г. на нотариус с рег. №24, сключен на 22.11. 2010 г. по силата на който ищецът е продал на ответника съответния офис за сумата от 20105 лева. Процесната ценна книга е издадена на същата дата и за същата сума от страна на купувача-ответник. В самия нотариален акт е отбелязано, че част от дължимата продажна цена до размера 15 000 лева е платена при подписване на договора за продажба, а остатъка до пълния размер, т.е. сумата ат 5 105 лева се дължи за плащане най-късно до 30.11.2010 г., която дата съвпада с отбелязания падеж на ценната книга. От всичко изложено съдът е заключил, че така издаденият от ответника запис на заповед е с цел гарантиране изпълнение на задължението на ответника С. за заплащане цената на закупения имот в пълен размер. Този факт се доказва от отбелязването на заплащането на част от сумата в самия нотариален акт, а за остатъка–от приетото като доказателство платежно нареждане от 24.11.2010 г. за сумата от 5 105 лева. Ето защо, дългът по каузалното правоотношение е погасен изцяло и няма основание за ангажиране отговорността на ответника като длъжник по ценната книга,чиято цел е била единствено обезпечаване плащане на цената по цитираната покупко-продажба. Това, че по каузалното правоотношение страните са договаряли в качеството си на еднолични търговци, а по записа на заповед не фигурират с това качество е без значение, доколкото става въпрос за едни и същи правни субекти.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, напълно идентични с тези развити в самата касационна жалба. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.04.2012 г. на ОС-Шумен по в.т.д №108/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.