О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
гр. София, 30.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №626/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К ЕНД К Е. ЕАД-С. срещу решение №46/26.03.2012 г. на Благоевградски окръжен съд по в. гр.д. №480/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №886/14.03.2011 по гр.д.№913/ 2010 г. на РС-Г.Д., с което е отхвърлен искът на касатора срещу Е. Д. П. с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответницата в размер на 10 037,18 лева основано на запис на заповед от 14.12.2009 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което счита за неоснователен иска на касатора срещу Е. Д. П. с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответницата в размер на 10 037,18 лева основано на запис на заповед от 14.12.2009 г, съдът е приел, че между страните не се установява каузално правоотношение, от което да произтича задължение за ответницата към К ЕНД К Е. ЕАД-С. за гарантиране изпълнението, на което е издадена ценната книга, предмет на развилото се между тях заповедно производство. Евентуалното задържане на оборота от страна на издалата записа на заповед П. в качеството й на управител на търговски обект на „Д. Р.”-гр. Г. Д. би било основание за носене на отговорност за вреди само по отношение на работодателя й , но не и спрямо трето за трудовите правоотношения лице, каквото се явява ищцовото дружество, което следва от разпоредбите на чл. 212 КТ във връзка с чл.203 ал.2 КТ.Обстоятелството, че между дружеството-работодател и ищеца е сключен договор за представителство не се отразява на отношенията между страните.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за това: дали по иск по чл.422 ГПК основан на вземане по запис на заповед отговорността на ответника следва да бъде менителнична или деликтна.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая: формулираният от страна на касатора въпрос е обусловил произнасянето на съда по спора. Отговорът, който е застъпен в мотивите на обжалваното решение съд, обаче напълно съвпада със становището в задължителна практика на ВКС постановена по чл.290 ГПК , че във всички случаи след като страната по надлежен ред е въвела възражение основано на каузални правоотношения за обезпечаване правата по които е издадена ценната книга, то задължително се изследват тези правоотношения като основание за процесното задължение обективирано в нея – Р №149/05.11.2010 г по т.д.№49/10 на ВКС, Първо т.о, Р 0121 от 04.07.2009 по т.д. 55/2009 на ВКС, Второ т.о. , Р №41 от 22.04.2010 г. по т.д. № 57582009 г. на ВКС, Второ т.о. и много други/. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1, от ГПК за допускане на касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №46/26.03.2012 г. на Благоевградски окръжен съд по в. гр.д. №480/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.