3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
С., 30.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 484/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 136 от 02.05.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г. на Бургаски апелативен съд. С последното е потвърдено определение № 325 от 27.03.2012 г. по т. д. № 59/2012 г. на ОС [населено място], с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на материалния закон – чл.65, ал.3 ТЗ, поради което се иска отмяната му като неправилно. Поддържа, че заявлението за пререгистрция на ТД [фирма] е подадено от единия от законните представители на едноличния собственик на капитала му – [фирма]. Като се позовава на разпоредбата на чл.65, ал.3 ТЗ, според която когато търговско дружество участва в друго търговско дружество, правата му като едноличен собственик на капитала се упражняват от лицето, което има право да го представлява или от изрично упълномощено лице, жалбоподателят счита, че няма пречка правомощието на управителя на [фирма] да заяви преригистрацията му да бъде упражнено и от едноличния собственик на капитала. По тези съображения жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се задължи Агенцията по вписванията да извърши исканата пререгистрация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп на въззивното определение до касация по въпросите „ограничават ли се правата на едноличния собственик на капитала при условие, че има избран управител и има ли последният повече права от тези на самия едноличен собственик на капитала.”
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите във връзка с изложеното отменително основание и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че заявлението пред Агенцията по вписванията за пререгистрация на [фирма] със седалище [населено място] е подадено от адв. Б., упълномощен от Д. Х. Б. в качеството му на управител и представляващ [фирма] наред с А. Хакобян, който е и управител на [фирма]. Вярно било, че едноличен собственик на капитала на това дружество е друго търговско дружество – [фирма], но според съда Н. У.” Е. е отделен правен субект с различни органи на управление и различно представителство.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос, касаещ приложението на чл.147, ал.1 ТЗ отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него се съдържа произнасяне от въззивния съд.
По отношение на обусловилия изхода на делото въпрос обаче не е осъществена сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда е неясна или непълна и се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което ще е от значение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Според същата дружеството, което е правно и организационно обособено в Е. се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Представителството е предвидено алтернативно и след като едноличният собственик на капитала е определил управител на това дружество, това означава, че той се е лишил от правото си да го представлява. Възприетото с въззивното определение разрешение по значимия за делото въпрос съответства на смисъла и съдържанието на посочената правна норма, което дава основание да се счете, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 136 от 02.05.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: