О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
.
София 30.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №698/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. А. В., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Ю. Д., срещу определение №1600 от 30.07.2012 г. по ч. гр.дело №2617/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.03.2012 г. по гр. дело №Е-156/2010 г. на Софийския градски съд за издаване на изпълнителен лист за сумата 125 000 британски лири въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл.622 и чл.633 ГПК. Въззивният съд е приел, че въпросът дали решение от 16.10.2008 г. по дело № НС 93Х00969 на Върховен съд на Англия и У. и удостоверение за окончателни разходи от 20.11.2009 г. на Върховен съд на Англия и У., отдел „Разноски”, на които е допуснато изпълнението с влязло в сила решение, съдържат осъдителен диспозитив, не може да се обсъжда в производството по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Той е бил относим към приключилото с влязло в сила решение производство по чл.623 ГПК по допускане на изпълнението. Сумата от 125 000 британски лири не е посочена в решението на българския съд, защото с него се признава, зачита и допуска изпълнението на посочените по-горе актове.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправните въпроси за това длъжен ли е съдът да се произнесе и изложи мотиви по всички изложени от страните по делото доводи; за обхвата на проверката при издаване изпълнителен лист въз основа на актовете по чл.404, т.4 ГПК и дали може да бъде годно основание за издаване на изпълнителен лист решение на български съд, в което липсва осъдителен диспозитив за присъдена сума ако в диспозитива на допуснатия до изпълнение акт, постановен в друга държава, също липсва осъдителен диспозитив. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения и определения.
Ответникът по частната жалба П. Г.А.М. К., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Първият повдигнат въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и с тази представена от жалбоподателката. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи на страните. Останалите въпроси не са правнорелевантни. Това е така, защото в обжалваното определение е прието, че решението на българския съд, с което се допуска изпълнението на актовете, постановени в друга държава, препраща към техния осъдителен диспозитив, а дали такъв има не може да се обсъжда в производството по обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист, който удостоверява правото на принудително изпълнение. Въпросът дали чуждестранното съдебно решение има изпълнителна сила и може да се превърне в изпълнително основание у нас е относим към производството по чл.623 ГПК по допускане на изпълнението.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1600 от 30.07.2012 г. по ч. гр.дело №2617/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.