3
Опр. ч.т.д.773/12 на ВКС- ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
гр. София, 04.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 773 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния представител на [фирма]-София срещу определение № 2895 от 16.02.2012 г. на СГС, постановено по ч.гр.д. №17011/2011 г., с което е потвърдено постановеното от СРС разпореждане от 12.09.2011 г. по гр.д. № 36067/11 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу Х. Д. Н. и Н. И. Н. за сумите от 19 348,37 лева-главница и 7 537,88 лева-договорна лихва.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въпросите, дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост, както и дали основанието по чл.417 т.2 ГПК обхваща и договора за кредит или само извлечението от счетоводните книги на банка са решени в обжалвания акт в противоречие с практиката на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Прилагат се копия от съдебни актове на ВКС .
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги, въззивният съд е приел, че съгласно уговорката в чл..17 от Договор за банков потребителски кредит сключен на 13.09.2009 г. между страните освен съответното неизпълнение на задълженията на кредитополучателите за погасяване на кредита е необходимо още и уведомяване на същите за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем. Според съдебния състав, изискването за уведомяване за допуснатото от длъжника неизпълнение и за настъпилата предсрочна изискуемост следва от съдържанието на самите уговорки за това в договора за кредит.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Поставените от частния жалбоподател въпроси отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по посочения въпрос вече е налице задължително за съдилищата произнасяне на Върховен касационен съд с решения, постановени по реда на чл. 290 от новия Граждански процесуален кодекс – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 92 от 16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ІІ т. о. .
В същите е прието, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора, което се предпоставя от два юридически факта – неизпълнението на длъжника по отношение на съответните погасителни вноски и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му, което следва да достигне до знанието на длъжника /аргумент и от чл.60 ал.2 от ЗКИ/. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора, както и на това, че съдът в заповедното производство се ръководи и от съдържанието на договора за кредит, а не само от извлечението от търговските книги. В настоящия случай, от самото тълкуване на смисъла на употребата на думата „ обяви” в съдържанието на текста на уговорката в.чл. 17:”Кредиторът има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем” следва, че това обявяване има своя адресат в лицето на длъжника. Посочените съдебни решения представляват задължителна практика на ВКС, наличието на която изключва основанията по т.2 на същата разпоредба, съгласно изразеното становище в мотивите към т.3 на ТР №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,
Ето защо и доколкото обжалваното въззивно определение е в съответствие с даденото разрешение на обуславящия въпрос в цитираната по-горе задължителна, по смисъла на т.1 от чл.280 ал.1 от ГПК, практика на ВКС, то не е налице някое от предвидените в чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване . Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2895 от 16.02.2012 г. на СГС, постановено по ч.гр.д. №17011 2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: