4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
София, 04.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 508/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. В. от [населено място] срещу определение № 11 от 10.01.2012 г. по ч.т.д.№ 757/2011 г. на Варненския апелативен съд. С последното е потвърдено определение № 564 от 26.10.2011 г. по т. д. № 316/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения от него иск срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 22.07.2011 г.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на предявения конститутивен иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че предявеният от Д. И. В. иск по чл.74, ал.1 ТЗ е процесуално недопустим, тъй като считано от датата на проведеното общо събрание на ответното дружество, на което ищецът – съдружник е присъствал, установеният в цитираната разпоредба 14 дневен преклузивен срок е изтекъл преди подаването на исковата му молба, входирана в деловодството на съда на 09.09.2011 г.
Частния касатор не е формулирал конкретен правен въпрос, но от изложението му като такъв може да се извлече въпросът допустимо ли е съдът въз основа на неприети по делото доказателства да извършва преценка спазен ли е преклузивният срок по чл.74, ал.1 ТЗ, съответно за етапа на производството, в който може да упражни правомощията си да прекрати производството по делото.
Настоящият състав намира, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото по посочения процесуалноправен въпрос не се сочи задължителна практика по смисъла на т.1 на ТР І 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с която да е даденото от въззивния съд разрешение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен наличието на новата процесуална разпоредба на чл.130 ГПК, която ясно урежда процесуалното правомощие на съда да постанови връщането на исковата молба като недопустима и без да даде указания, ако при проверката на редовността й констатира, че недостатъкът и е неотстраним, налице е и трайна съдебна практика по въпроса, че в хипотезата, когато самото упражняване на иска е обусловено от преклузивен срок, преценката за спазването му следва да се направи още на етапа на предявяване на иска. Доколкото представените към исковата молба писмени доказателства са за изгодни за ищеца факти, съдът следва да направи констатацията си относно срока въз основа на тях и твърденията му в молбата, без да е необходимо да дава срок за поправката й по чл.129, ал.2 ГПК или да изслушва страните, като въпросът за изчисляване и изтичане на срока ще се реши в производството по евентуална частна жалба.
Именно посочената хипотеза е налице в разглеждания случай, доколкото преценката за допустимостта на предявения от частния касатор конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ е била предмет на проверка от въззивния съд, който предвид датата на проведеното ОС на ответното дружество, за което в исковата молба не само липсват твърдения, че е било свикано в нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ, но и от доказателствата към нея е видно, че ищецът лично е присъствал на него, е приел за законосъобразен направения от окръжния съд извод, че установеният от законодателя 14- дневен срок е изтекъл към датата на предявяване на иска, към която дата правото да се иска отмяната на взетите на това общо събрание решения вече е било преклудирано.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за достъп на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 от 10.01.2012 г. по ч.т.д.№ 757/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: