О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1300
гр.София 05.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1350/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Г. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 102 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 192/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 5454/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 20115/ 17.05.2011 г. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 384 лв, а производството по иска, квалифициран по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, за заличаване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е прекратено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправния въпрос незаконен ли е актът за прекратяване на трудовото правоотношение, ако в заповедта за прекратяване фактическото основание не съответства на правното. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Освен това повдига процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), допустим ли е установителен иск за законността на основанието за прекратяване на трудово правоотношение, когато е пропуснат срокът за предявяване на иск за отмяната на уволнението. Според него въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Излага съображения, че при постановяване на обжалваното решение е съобразена обвързващата практика на ВКС, поради което счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел (по реда на чл.272 от ГПК и чрез излагане на собствени съображения), че заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 18.05.2011 г., а исковата молба е подадена на 01.09.2011 г. Пропуснат е срокът по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, поради което искът за оспорване и отмяна на уволнението е погасен по давност. Съдът е посочил, че работникът не може да избегне последиците от пропускането на този чрез предявяване на установителен иск за незаконност на уволнението и че от такова установяване няма интерес, щом уволнението не може да бъде отменено. Приел е, че искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа не е погасен по давност, но пък се явява обусловен от отмяната на незаконното уволнение и след като обуславящият иск е отхвърлен, на отхвърляне подлежи и обусловения. По иска за поправка на основанието за уволнение е прието, че е недопустимо предявен в хода на производството, а не с исковата молба, поради което производството по него подлежи на прекратяване.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът не е изложил съображения по законността на уволнението, доколкото е счел иска за погасен по давност. Той се е ограничил до констатация, че срокът за атакуване на уволнителната заповед е пропуснат, без да навлиза в съществото на спора. Поради това обжалваното решение не съдържа отговор на въпроса съответстват ли си посочените в заповедта фактическо основание за прекратяване на договора и правната норма, на която работодателят се е позовал. Няма мотиви и за това, дали евентуално несъответствие между тях би опорочило уволнителното волеизявление. Поради това поставеният материалноправен въпрос е без значение за решението на въззивния съд и по него обжалването не може да бъде допуснато, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК.
Процесуалноправният въпрос обуславя постановеното решение, но няма претендираното от касатора значение по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. По него има установена практика, според която не е допустимо оспорването на законността на уволнението извън производството, образувано по иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Пропускът да се предяви иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ в срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ не може да бъде преодолян чрез предявяване на отделен иск за установяване на незаконността на уволнението, защото законът изрично е ограничил с този срок както искането на отмяна на акта на работодателя, така и претенцията за установяване на незаконността му. Ако работникът има интерес да установи различно от вписаното в трудовата книжка основание за уволнението, той може да предяви в давностния срок по чл.358 ал.1 т.3 от КТ иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, но не и след изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ да иска установяване на незаконност на уволнителното волеизявление. Обжалваното решение е съобразено с установената практика, а наличието на такава изключва възможността поставеният въпрос да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 102 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 192/ 2012 г.
ОСЪЖДА В. Г. И. да заплати на [фирма] сумата 200 лв (двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: