ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1307
София, 06. декември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 600 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2768/2011, с което е отменено решението на Видинския окръжен съд от 25.05.2011 г. по гр.д. № 116/2011 в отхвълителната част, като е уважен до размера на 6.000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществените вреди от предявяването на неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Недоволни от решението са страните по делото.
Касаторът-ищец Л. Л. А., представляван от адв. И. В. от ВАК обжалва решението в отхвърлителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
П. на Р. Б. обжалва решението в уважителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 09.12.2008 г. на ищеца в качеството му на кмет на [община] е повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление във връзка с изграждането на обект по програма С., а с влязла в сила присъда на 19.04.2010 г. е оправдан по повдигнатото му обвинение. Ищецът е приел тежко обвиненията, ограничил е контактите си с хората, станал е затворен и нервен, наложило се е да приема успокоителни лекарства, затруднено е станало общуването му и с най-близки хора, особено след като обвинението е било широко разпространено в целия град.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият мателиалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена и не съществува) нито се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените съдебни решения. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че значение за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и вида и тежестта на причинените психични и други увреждания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 12.12.2011 г. по гр.д. № 2768/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.