О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 877 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Ю. П. срещу въззивно решение № 282 от 30.08.2012 г. по възз. гр.д. № 223 /2012 г. на Габровския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 68 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 1918 /2011 г. на Севлиевския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя с правно основание чл.69 ЗН за делба на У….., в кв….., с площ от 635 кв.м., находящ се в [населено място], заедно с построените в него стара паянтова жилищна сграда с площ 43.58 кв.м., състояща се от две стаи, заедно с подобрения и насаждения.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни А. Х. Д. и Ф. Х. Д. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещните страни А. Ю. П., А. Ю. Гонги, Ю. Ю. Р., Х. Ю. Р., А. А. Т., Ф. А. К., Ю. И. А., Ф. А. Р. и М. А. К. не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за извършването на делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по иск за делба във фаза по допускането.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК : че процесният имот е придобит от другия син на общия наследодател – Х. Х. Л., починал 1985 г., чиито наследници са А. Х. Д. и Ф. Х. Д.. Имотът е бил завладян от Х. Х. Л., след смъртта му владението е продължило от А. Х. Д. и Ф. Х. Д., които са го владели като собствен за себе си, през 1986 г. са се снабдили с оспорения констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а през 2011 г. са го прехвърлили на синовете си И. М. Д. и Н. Я. Д.; че от показанията на разпитаните по делото свидетели (посочени са имената им) се установява, че те не познават други собственици на процесния имот освен А. Х. Д. и Ф. Х. Д., а в момента синовете им И. М. Д. и Н. Я. Д.. Към тези изводи въззивният съд е добавил и изводите, че по делото не се съдържа скица, за каквато твърди жалбоподателката, на която е отразена като имотна граница бодлива тел, както и че не са събрани доказателства, за това жалбоподателката и нейните сестри освен техния имот У……, да ползват и част от процесния У……; напротив, че техният общ наследодател преди смъртта си през 1968 г. е разделил дворното място между двамата си синове, за дворното място са отредени двата имота – парцел…….. и парцел ….още с плана през 1964 г., последвало е владението и снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1986 г. и после дарението през 2011 г.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд е нарушил константната практика на ВКС досежно излагане на мотиви за решението, което е постановено по делото и произнасяне по всички искания и производства в процеса с мотиви и диспозитив – основания по чл.280,ал.1,т.1 и З ГПК, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следователно е необосновано- чл.281,т.3 ГПК, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, при което би констатирал, че при разглеждане на делото от районния съд е открито производство по чл.193 ГПК (за оспорването на изводите на нотариуса в констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка), което не е обсъждано в мотивите и в диспозитива му и не е констатирал, че мотивите на първоинстанционния съд са бланкетни и повърхностни, без да се обсъждат по същество ведно с другите доказателства, която слабост е допуснал и въззивният съд. Това разрешение е в противоречие с ППВС № 1 /1985 г., т.14 и сл. за които твърди, че са в сила и сега.
Тези твърдения представляват оплаквания за неправилност – за съществени процесуални нарушения и необоснованост, предвидени по чл.281,т.3 ГПК, които не следва да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК, а единствено при условие, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, за което е необходимо да бъдат осъществени предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, което не е направено в случая.
Жалбоподателят не е извел правни въпроси, относими към производството по чл.288 ГПК – които представляват основания за допускане за касационно обжалване съгласно предвиденото в чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Към това следва да се добави и че посоченото от жалбоподателя ППВС № 1 / 10.10.1985 г., т.14 и сл. се отнася до отменен процесуален закон – ГПК от 1952 г. (отм.) и то относно правила, които не са възпроизведени в действащия ГПК – до правомощия на втората инстанция като контролно – отменителна, предвидени с измененията на ГПК от 1952 г. (отм.) в сила от 01.09.1983 г., които са различни от правомощията на въззивната инстанция, въведени по-късно с изменения от Д.В. бр. 124 от 1997 г. и в действащия ГПК. Настоящото производство се е развило по ГПК от 2008 г., в който производството пред втората инстанция е уредено като въззивно, а не като контролно-отменително и съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси (пороци, обуславящи неправилност) той е ограничен от посоченото в жалбата.
При липсата на обосновка на правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците А. Х. Д. и Ф. Х. Д. претендират разноски, с оглед изхода от това производство имат право на разноски и искането им е основателно за сумата 300 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
В. от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 282 от 30.08.2012 г. по възз. гр.д. № 223 /2012 г. на Габровския окръжен съд, г.о..
Осъжда З. Ю. П. да заплати на А. Х. Д. и Ф. Х. Д. сумата 300 лева за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2