3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванададесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 24/2012 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. К. срещу определение № 1533 от 11.08.2011 г., постановено по ч. гр.д. № 1297/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТК, III състав. С обжалваното определение въззивният съд потвърдил определение от 20.01.2011 г. по ф. д. № 80029/2009 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 ГПК.
В изложението на основанията за достъп на определението до касация се твърди, че от значение за точното прилагане на закона е въпросът допустим ли е иск за установяване на обстоятелства, подлежащи на вписване по Закона за вероизповеданията, с правно основание чл.536, ал.1, т.2 във вр. с чл.124 ГПК.
Ответната страна „Б. лютеранска църква” не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по иск на настоящия жалбоподател за признаване за установено, че на 19.10.2008 г. законосъобразно се е провело извънредно заседание на Националното събрание на вероизповеданието „Б. лютеранска църква”, на което са взети решения за избор на нови членове на Националната контролно-ревизионна комисия и за определяне на длъжностите им, както и за приемане на нов Устав на вероизповеданието „Б. лютеранска църква”. Искът е предявен, след като образуваното по заявление на частния жалбоподател производство по вписване в регистъра на религиозните институции на посочените обстоятелства по партидата на вероизповеданието е било спряно от СГС на основание чл.536, ал.1, т.2 ГПК.
Първоинстанционният съд прекратил производството по делото по съображения, че предявеният иск, квалифициран като такъв по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК е процесуално недопустим, тъй като съгласно цитираната норма иск за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустимо само в случаите, предвидени от закона, а регламентиращият дейността на вероизповеданията Закон за вероизповеданията не предвижда възможност за установяване на сложния фактически състав по приемане на решенията, чието вписване в регистъра на СГС се иска.
За да потвърди обжалвания съдебен акт, въззивният съд изцяло споделил направените с него изводи относно предмета на така предявения иск и недопустимостта му, произтичаща от отсъствието на изрична регламентация в специалния Закон за вероизповеданията за установяване по исков ред на факти по приемане на решения, като изрично посочил, че тази недопустимост не може да бъде преодоляна от постановеното от СГС определение от 23.12.2008 г. за спиране на вписванията по фирменото дело на „Б. лютеранска църква”.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение съдържа произнасяне по така поставеният процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска за установяване на факти по приемане на решения на органите на вероизповеданието.
Независимо, че като обуславящ решаващите изводи на съда, поставеният въпрос отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на нормата на чл.124, ал. 4 ГПК, която е идентична с тази на чл. 97, ал. 3, пр.2 от отменения ГПК, е налице богата и непротиворечива съдебна практика, в съответствие с която е постановено и обжалваното определение. Върховният касационен съд многократно е имал повод да се произнесе, че исковете за установяване на факти извън случаите, изрично предвидени в закона, са недопустими. Разпоредбата на чл.536, ал.1, т.2 ГПК не налага ревизирането на тази практика, като за прецизност следва да се изтъкне, че предявеният от частния жалбоподател иск не черпи основанието си от нея. Констатацията за възникнал гражданскоправен спор по повод молбата за издаване на охранителния акт с трето на производството лице е основание за неговото спиране до разрешаването му с влязло в сила решение – арг. от чл.536, ал.2 ГПК. Вярно е, че определението за спиране на регистърното производство не подлежи на инстанционен контрол, но в чл.539 ГПК такъв е предвиден за акта, с който то се прекратява. Именно в това производство ще бъде дадено разрешение на поставения от касатора въпрос при произнасянето на съда дали заявеният за вписване акт засяга правата на трети лица, както и по въпроса предвиден ли е процесуален ред за тяхната защита и какъв е той.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1533 от 11.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 1297/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: