6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 916
София,07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1082/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Й. И. К.” със седалище в САЩ, щат Д. чрез процесуалния му представител адв.Б. срещу решение № 864 от 26.05.2011 г. по т.д.№ 501/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 842 от 02.09.2010 г. по т.д.№ 1209/2008 г. на Софийски градски съд, с което е на основание чл.50, ал.2 във вр. с чл.9, ал.2 ЗТМПО (отм.) е признато по иска на касатора срещу В. И. Н., че Й. И. К.” е преждеползувател на комбинира марка „Yоrk” за класове 7 и 11, заявена и регистрирана от ответника в ПВ на 09.09.1997 г. и е прекратено като недопустимо производството по него.
В касационната жалба са въведени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за достъп на въззивното решение до касационно обжалване се сочи въпросът следва ли служебно касационната инстанция да допусне решението до касация, ако въззивният съд неправилно е приел предявения иск за недопустим, по който поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по аргумент от чл.7, ал.1 и чл.2 ГПК. Поставя и въпросът от кой момент започва да тече преклузивният едномесечен срок за предявяване на установетелния иск на преждеползувателя в хипотезата, в която регистрацията на марката по чл.9, ал.2, изр.1 ЗТМПО (отм.) е заличена с административен акт, който с влязло в сила решение е отменено поради нарушаване на процедурни правила, без да е разрешен спорът по същество, при положение, че ПВ не му е изпратило уведомление по чл.7, ал.4 от Инструкцията за приложение на ЗТМПО(отм.). Поддържаното основание е аргументирано с необходимостта от яснота и предвидимост за началото на преклузивния срок на преждеползувателя, включително и когато административната процедура се е развила по един нетипичен начин (в отклонение от процедурата по чл.7, ал.4 и 5 от Инструкцията). Като втори въпрос на процесуалното право се поставя и въпросът следва ли при възстановяване висящността на административната процедура по чл.9, ал.2 ЗТМПО (отм.) да бъде зачетено от ПВ възражението на собственика на марката и да изпрати уведомление на преждеползувателя, т.е. да продължи с онова действие, което ПВ не е извършило при първоначалното разглеждане на административния спор, на който въпрос въззивният съд дал отрицателен отговор, приемайки, че със самото възстановяване на процедурата започва да тече преклузивния едномесечен срок за преждеползувателя по чл.7, ал.5 от Инструкцията, без да е необходимо ПВ да изпрати уведомление по ал.4 от цитираната разпоредба, като подвъпрос се повдига този за допустимостта преклузивен срок, какъвто е този по чл.7, ал.5 от Инструкцията да започва да тече от деня на постановяване на решение по касационното производство, за което съобщения до страните не се изпращат, респ. не е ли начало на преклузивния срок моментът на узнаване от ПВ, че регистрацията на по-ранната марка не е заличена като последица на влязлото в сила съдебно решение, а същевременно е предприета процедура по заличаване на собствената на ищеца регистрация, извършена преди отмяната на заличаването на по-ранната марка. Поддържа се и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, а в случая тези, свързани с допустимостта на иска. Приложени са решения на ВКС, постановени по отменения и новия процесуален ред, както и определения по чл.288 ГПК.
Ответната страна В. И. Н. в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като са наведени доводи и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че ищецът е подал искане за заличаване на регистрираната от ответника марка преди началото на срока по § 2, ал.3 ЗМГО, към който момент „Й. И. К.” не е притежавал марката „Yоrk”, легитимирайки се като неин преждеползвател. Изложено е, че постановеното от ПВ решение за заличаване на регистрираната от ответника марка е отменена с влязло в сила решение на 13.07.2007 г. с решение № 7567 по адм.д.№ 798/2007 г. на ВАС, по което ищецът е участвал като страна по него. Направен е извод, че тъй като с него не е разрешен спорът по същество, с влизането в сила на съдебният акт е възстановена по силата на закона процедурата по разглеждане и заличаване на марката пред ПВ, а следователно от този момент е започнал да тече и едномесечният срок по чл.7, ал.5 от Инструкцията за приложение на ЗТМПО (отм.) за предявяване на иска за установяване на преждеползване. Настоящият иск бил заведен на 13.05.2008 г., т.е. далеч след неговото изтичане, от което е направен извод за процесуалната му недопустимост.
Настоящият състав намира, че поддържаното от касатора основание по чл.280,ал.1,т.3 ТПК за достъп на въззивното решение до касация не е налице по нито един от поставените въпроси.
Първият от поставените въпроси следва ли служебно касационната инстанция да допусне касационно обжалване, ако неправилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим е риторичен, тъй като отговорът му се съдържа в самия въпрос. В константната си съдебна практика, израз на която е и ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г., Върховният касационен съд приема, че служебно, вкл. и в стадия по допускане на касационно обжалване, съдът служебно следи само за валидността и допустимостта на съдебния акт, но не и за неправилните решения, каквото според самото твърдение на кастора е обжалваното решение. Спрямо него касационният контрол е факултативен, т.е. досътъпът му е обусловен от наличието на визираните в чл. 280. ал. 1 ГПК критерии за селекция на касационната жалба.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса за приложението на чл.7 от Инструкцията за приложение на Закона за търговските марки и промишлените образци (отм.). Това основание е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено било от необходимост от корективно тълкуване за изясняване съдържанието на непълна или неясна конкретна законова разпоредба, било от нуждата създадената неправилна съдебна практика по приложението на закона да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, или макар и правилна тази практика, възникнала при други обществено икономически отношения се налага да бъде осъвременена, а такъв не е разглежданият случай. Необходимостта от произнасянето по поставения въпрос не се оправдава и поради нетипичното според касатора развитие на административната процедура пред Патентно ведомство. Отмяната на решението му за заличаване на марката на притежателя й поради постановяването му преди да изтече срока по чл.15 от Инструкцията за подаване на възражение налага еднозначния отговор, че като страна по това дело, едномесечният срок, в който преждеползувателят следва да установи по исков ред факта на преждеползуване на марката започва да тече от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на постановения от Патентното ведомство административен акт, а не от датата на уведомлението му, пред когото процедурата се счита за преустановена до разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора за преждеползване на спорната марка.
С оглед правния резултат по делото като неоснователно се преценява твърдението на касатора за наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснован с необсъждане на относимите към съществото на спора доводи и доказателства, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че се инвокират оплаквания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат във фазата по селектиране на касационната жалба.
В заключение, не са налице основаниата по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 864 от 26.05.2011 г. по т.д.№ 501/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: