О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.920
гр. София, 10.12.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 декември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №691/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. М. К. срещу решение №278 от 20.02.2012 г. на САС по гр.д. №3565/2011 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 09.06.2011 г. и допълнителното от 08.09.2011 г. по гр.д. №11815/10 на СГС,ГК В ЧАСТТА с която ЗК [фирма] е осъден да заплати на касатора сумата над 22 500 лева до присъдения размер от 35 000 лева , както и за присъдените суми от 2 615,53 лева и от 2 094,42 лева –остатък от лихвата за периода от датата на ПТП и за законната лихва върху отменената част от присъденото обезщетение, както и в частта за частична отмяна на същото решение относно оставяне без разглеждане на евентуалния иск срещу [фирма]. Вместо отмененото частично първоинстанционно решение постановява друго, с което отхвърля исковете в съответните части, както срещу Л. И. АД така и срещу евентуалния ответник [фирма].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, ГПК.
Ответниците по касационната жалба не изпращат отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск на ищцата по чл.229 от КЗ за сумата от 35 000 лева, платено от нея обезщетение за вреди виновно причинени на трето лице при ПТП, съгласно влязла в сила присъда по НОХД, в която тази сума е присъдена по гражданския иск на увреденото лице, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредоносния резултат:26.10.2006 г.. За да приеме, че се дължи обезщетение до размера само на 22 500 лева, съдът е отчел, че съгласно споразумение от 20.11.09 г. между увреденото лице и ЗК [фирма], как то и от платежно нареждане от 01.12.2009 г. , застрахователят по риск „ГО” на ищцата е заплатил сумата от 12 500 лева, която е приспаднал като дължима на ищцата. По отношение на отхвърлителното произнасяне от въззивния съд по претенциите на ищцата за заплащане на лихва върху обезщетението от датата на настъпване на вредоносното събитие, съдът е изложил мотиви, че доколкото за това вземане застрахователят има право на регрес, при условията на чл. 227 т.2 КЗ , които са налице в случая, и това право е упражнено от ответника чрез възражение в отговора на ИМ, подаден в срока и по реда на чл.367 ГПК, то така претендираните лихви не се дължат. С оглед разпоредбата на чл.271 ал.2 ГПК съдът при частично отхвърляне на главния иск е разгледал до съответните размери и евентуалния предявен срещу втори ответник Д.-Общо застраховане и го е отхвърлил по същите съображения, по които е отхвърлил частично и главния иск.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпрос, дали въззивният съд при отмяна на постановеното решение на първата инстанция по главния иск следва да разгледа евентуалния или следва да върне делото за произнасяне по него първо от първоинстанционния съд. Твърди, че по този въпрос е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният правен въпрос отговаря на тези критерии, но не и на допълнителните такива уредени в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК . Това е така , доколкото по въпроса е налице задължителна съдебна практика: т.15 от ТР №1 / 04.01.2001 по тълк. гр.дело № 1/2000 на ОСГК на ВКС, която дава изричен положителен отговор на въпроса и с който отговор процесуалните действия на въззивната инстанция по разглеждане и произнасяне по евентуалния иск, след отмяна на решението по главния са напълно съобразени. Няма основания да се приеме, че това ТР е изгубило актуалността си при действие на ГПК от 2007 г., с оглед разпоредбата на чл.271 ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се навежда оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл.229 ГПК за сумата от 12 500 лева, тъй като това било служебно извършено прихващане в осъществяване на регресно право по чл. 227 КЗ на ответника-застраховател, без да е налице надлежно направено възражение за това. Това оплакване следва да се обсъди, доколкото касае допустимостта на решението, за което ВКС следи и служебно. Същото е напълно неоснователно, тъй като става въпрос за наведен изрично в отговора на исковата молба по чл.367 ГПК фактически и правен довод за недължимост на тази сума за повторно плащане от застрахователя на ищцата по иска по чл.229 КЗ , след като вече веднъж е платено от застрахователя обезщетение до този размер на самото увреденото лице. Не се касае за упражняване на регресни права по чл. 227 КЗ, за които би могло да се поставя въпроса има ли надлежно отправено възражение за прихващане.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №278 от 20.02.2012 г. на САС по гр.д. №3565/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.