О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
гр.София, 10.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1374/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 859 от 21.05.2012 г. по гр.д.№ 4019/ 2011 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 522/ 2011 г. По този начин касаторът е осъден да заплати на С. С. М. на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 6 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, като за разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв искът е отхвърлен.
П. атакува въззивното решение в уважаващата иска част. В отхвърлителната част това решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд, в противоречие с ППВС № 4/ 1968 г., не е преценил всички относими обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. Счита, че обжалваното решение е в противоречие и с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС (тъй като с него е присъдено обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение) и Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС (поради липса на мотиви за наличие на такава връзка). Излага доводи, че е налице противоречива практика на съдилищата, които при сходни случаи определят обезщетения в широк диапазон. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна С. С. М. оспорва жалбата като счита, че въззивният съд е постановил решението при пълно съответствие със задължителната практика на ВКС. Според него няма основание за допускане на касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че срещу С. М. е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК с постановление от 14.02.2003 г., като наказателното производство е продължило до 02.06.2008 г. (когато е потвърдено от съда прокурорско постановление за прекратяването му). Неоснователното обвинение е предизвикало у подсъдимия морални страдания, емоционален дистрес и социален дискомфорт. Съдът е отчел продължителността на наказателното преследване, тежестта на обвинението и обстоятелството, че срещу ищеца не са предприемани мерки за процесуална принуда. При съвкупното обсъждане на тези обстоятелства съдът е приел, че неимуществените вреди, търпени от ищеца, следва да се обезщетят от прокуратурата със сумата 6 000 лв.
При тези мотиви на въззивния съд касационната инстанция не намира основания за допускане на касационното обжалване. Въпросът за справедливия размер на обезщетението не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил както указанията, дадени в ППВС № 4 от 1968 г., така и тези, дадени с ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. При присъждане на обезщетението са съобразени конкретно установените по делото обстоятелства (продължителност на наказателното преследване, тежест на обвинението, мерки на принуда и т.н.), които са релевантни за определянето му в справедлив размер. Не е присъдено обезщетение за вреди, за които не е прието, че са в причинна връзка с незаконното обвинение, нито са изложени мотиви, че е допустимо уважаване на претенция за обезщетяване на такива вреди. Само по себе си твърдението, че обезщетението обхваща и вреди, които не са в причинна връзка с обвинението, е довод за порок на съдебния акт по чл.281 т.3 от ГПК. Той не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК.
Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такава би била налице, ако при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото и задържано лице, съдилищата са присъдили съществено различаващи се по размер обезщетения. В приложеното от касатора решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 6122/ 2007 г. е присъдено обезщетение от 5 000 лв, което не е съществено различно от обезщетението по настоящето дело и не може да обоснове извод за наличие на противоречие в практиката. В решението на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 133/ 2008 г. действително е присъдено обезщетение два пъти по-малко от това, което е дадено с обжалваното решение, но по двете дела продължителността на наказателното производство е различна. По настоящето дело са обезщетени вреди от наказателно преследване, продължило близо 6 години, а по делото на Великотърновски окръжен съд тази продължителност е под 3 години. Поради това различните размери на обезщетенията по двете дела не могат да обусловят извод, че практиката на съдилищата е противоречива. Що се касае до решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 402/ 2008 г., по него искът за обезщетяване на вреди е отхвърлен изцяло поради липса на доказателства за претърпени такива, поради което за противоречие между това решение и обжалвания в настоящето производство акт (с който претенцията е уважена) не може да става дума.
Поради това съдът приема, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 859 от 21.05.2012 г. по гр.д.№ 4019/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: