Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
638_12_opr_chj_274(3)@124(4)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 14.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 638 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 и сл. и чл.124 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. Б., адвокат, срещу определение от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 2576 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 26.01.2012 г. по гр.д. № 4131 /2011 г. на Софийски районен съд, 35 с-в., в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за установяване на невярно съдържание на документ „Оценка на съответствието …” с изх. № ….. /….. г. на жилищна сграда „Е.”. Въззивният съд е приел както и първоинстанционният, че с иска ищцата иска да установи по отношение на ответника С. В. Т., че не е подписала документа, послужил заедно с други посочени документи за изграждане на сградата „Е.” в собствения и УПИ, но документът е частен и не носи подписа на ищцата (частен жалбоподател) и следователно с него не се засягат правата на Е. Б. като ищец, която твърди, че не е подписала посочените в исковата и молба документи, послужили за изграждане на сградата „Е.” и поради това предявеният иск за установяване на неистинността му е недопустим.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му.
Насрещната страна С. В. Т. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав установи следното :
Обжалваното определение е на въззивен състав, който е оставил без уважение частната жалба (и) срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд.
И. от жалбоподателя правен въпрос : дали твърдяната (по-долу) незаконосъобразност представлява нищожност на обжалваното определение и поради това представлява основание за допускане на касационно обжалване не обуславя приложение на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.к. не съществува вероятност евентуалните неправилни изводи на съда в обжалваното определение, който е действал като надлежен орган в надлежен състав в рамките на правораздавателната си компетентност и определението е изготвено в писмена форма и е подписано от тримата съдии, да обусловят нищожност или недопустимост на определението.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали въззивният съд следва да обоснове изводите си (да изложи мотиви) е обуславящ, но доколкото въззивният съд е изложил своите мотиви, в които е обосновал своите изводи по решаващата си дейност, по разгледания процесуален въпрос, е разрешен в съответствие със закона и установената практика и не е разрешен в противоречие с посочената от жалбоподателя т.19 от ТР 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което се отнася до друга процесуална материя – до уредбата на пълния въззив по ГПК от 1952 г. (отм.), възприет с измененията от ДВ бр.124 /1997 г., при който е прието, че въззивният съд извършва в същата последователност действията (всички), които би следвало да извърши първоинстанционният съд, докато обжалваното определение е постановено при приложение на ГПК от 2007 г., който урежда въззива като ограничен, според който правомощията на въззивния съд са различни (чл.269 ГПК).
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали исковете за оспорване на истинността на документ са допустими, не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел, че такива искове са изобщо недопустими, а обратното, но че е недопустим предявеният от частната жалбоподателка иск по изложени (по-горе) съображения..
Обуславящ е правният въпрос дали произнасянето по вида на документа – официален и частен и по доказателствената му сила е въпрос по допустимостта или основателността на иска за неистинността – неверността на съдържанието на документа и дали по съществото на спора съдът следва да се произнася с определение или с решение.
Но този въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото решение 104-67-ОСГК, с което е прието, че съдът се произнася с решение само когато решава спора по същество, а по въпроси, свързани с допустимостта на иска, предметът на спора не се засяга и затова съдът се произнася по тях с определение, както и че е погрешна практиката въпросът за допустимостта на иска да се оставя за разрешаване след събиране на доказателствата и след пледоариите на страните в срока за произнасяне по съществото на делото, т.к. въпросът за допустимостта е преюдициален. Противоречие няма, защото в производство по частно гражданско дело, образувано по частна жалба (по процесуален въпрос) въззивният граждански съд се произнася с определение, както е в случая, а първоинстанционният се е произнесъл по допустимостта на иска също с определение, а не с решение след събиране на доказателства и след устни състезания.
За пълнота може да се добави, че оспорването на истинността на частен документ, какъвто е процесната „Оценка на съответствието …..”, може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл.180 ГПК, която обхваща само факта на писменото изявление и неговото авторство и че тя не се разпростира върху други факти, за които документът свидетелства (напр. дали удостовереното в документа фактическо положение съответства на действителното).
От изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
В. от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 2576 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.