6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 18.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1161 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Н. Н. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 585 от 11.042011 год., по в.гр.д.№ 93/2011 год., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 25.11.2010 год., по гр.д.№ 4397/2007 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, иск срещу Г. фонд, със седалище [населено място], основан на чл.288, ал.1, т.3 КЗ за разликата над сумата 28 000 лв. до пълния заявен размер на исковата сума от 50 000 лв., както и в частта, с която в тежест на последния са възложени деловодни разноски по компенсация в размерна на 469.60 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд, че вредоносният резултат е съпричинен от ищцата и то в съотношение на 1/3, поради което счита за незаконосъобразно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
От съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че касационното обжалване по приложно поле е обосновано, макар и в известна степен непрецизно, с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Позовавайки се отново на въведените с касационната жалба касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, касаторът, чрез своя процесуален представител адв. К.Н., поддържа, че даденото с обжалвания съдебен акт разрешение на значимите за изхода на спора въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, както и на чл.51, ал.2 ЗЗД е в “известно” отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения, между които решение на ІІ т.о. на ВКС № 749/ 05.12.2008 год..
Същевременно, според касатора, доколкото „прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не се стига от различните съдилища до различни изводи, то макар и в случая да се касае за каузално тълкуване, последното ще доведе и до развитие на правото.”
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационния контрол, поради отсъствие на конкретизирано противоречие в практиката на съдилищата и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение, което се дължи на ищцата, като еквивалент на претърпените от нея в резултат на настъпилото на 02.07.2007 год. в [населено място] на кръстовището на ул. „Черковна „ и [улица]ПТП, неимуществени вреди, възлиза на сумата 42 000 лв., но същото следва да бъде намалено с 1/3, т.е., със сума в размер на 14 000 лева, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, предвид основателността на въведеното в тази насока защитно възражение на ответника.
При изграждане на решаващия си правен извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивната инстанция, позовавайки се на механизма на извършеното ПТП е счела, че с поведението си на пешеходец, преминал пътното платно на място, където няма пешеходна пътека, светлинна сигнална уредба и без да съобрази отстоянието на идващия мотоциклет пострадалата Е. Н. обективно е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Отчитайки материалната доказателствена сила на представените по делото Констативен протокол и Протокол за оглед на местопроизшествие, официални свидетелстващи документи по см. на чл.179, ал.1 ГПК, която е останала необорена в процеса, както и служебно извършената справка с картата на [населено място] на интернет страницата www. cartasofia. сom., Софийски апелативен съд не е кредитирал показанията на св. И. З., според които пострадалата е пресекла пътното платно на кръстовището на улиците „Черковна” и „О.” при зелен светлинен сигнал на светофара, като се е позовал на близките приятелски отношения на св.З. с пострадалата и шока, в който същата е била изпаднала в момента на настъпване на пътния инцидент, нито е възприела в тази му част заключението на изслушаната пред СГС специализирана авто-техническа експертиза, по съображения, че то изцяло е базирано на показанията на св.З., без да е извършен от вещото лице оглед на самото местопроизшествие.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право, като релевантни за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че извън цитираното решение № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, което е неотносимо към приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, касаторът не посочил задължителна съдебна практика, в която материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, при принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, да е разрешен в обратен на възприетия с обжалвания съдебен акт смисъл, то съобразена служебно известната на настоящия съдебен състав такава практика, израз на която са ППВС № 17/ 1963 год., както и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ІІ-ро т.о. на ВКС по т.д.№ 762/2010 год.; № 45/15. 04. 2009 год., по т.д.№ 525/2009 год.; № 58 от 29.04.2011 год., по т.д.№ 623/ 2011 год. и др., изключва да е налице визираното противоречие. Според последната релевантен за съпричиняването на вредата от страна на увреденото лице е само онзи конкретно установен в хода на делото принос на последното, т.е. извършени от същото определени действия или въздържане от такива действия, без който не би се стигнало, наред с проявеното неправомерно поведения от делинквента, до вредоносния резултат.
Затова и не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Следователно, като е обсъдил поведението на пострадалата Н., в качеството и на пешеходец, въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и е съобразил начина по който същото е повлияло върху действията на причинителя на вредата – неидентифициран мотоциклетист, Софийски апелативен съд не е разрешил поставения от касатора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД в отклонение от задължителната за съдилищата съдебна практика, за да е налице основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на факултативен касационен контрол.
Неоснователни са и доводите на касатора за наличие на визираното противоречие и по отношение на втория формулиран въпрос на материалното право, касаещ критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, по правилото на чл.52 ЗЗД.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС конкретният справедлив по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди е свързан всякога с преценка на факти и обстоятелства, които са различни за отделните дела, поради което сама по себе си съществуващата разлика в същия, когато дадените с ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата в страната указания относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определянето му са спазени, както е и в разглеждания случай, не е основание за наличие на противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до обосноваността, процесуалната и материална законосъобразност на тази преценка на решаващия съд, то тя, ирелевантна за предпоставките за допускане на касационното обжалване , не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, независимо дали касационните оплаквания на касатора, свързани със същата са евентуално основателни – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Недоказано е останало и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченият селективен критерий е налице само тогава, когато произнасянето по значим за делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е предпоставено от непълнота, неяснота или вътрешно противоречие на конкретна законова разпоредба, налагащи корективното и тълкуване, или когато е налице необходимост да бъде изоставена създадената от съдилищата практика по приложението на закона, като неправилна, или макар и правилна, но възприета при други обществено – икономически отношения, тази съдебна практика се следва да бъде осъвременена, какъвто не е разглежданият случай. Освен, че разпоредбите на чл.52 ЗЗД и на чл.51, ал.2 ЗЗД са ясни и лишени от вътрешно противоречие, поради което липсва основание за изясняване на съдържанието им чрез корективно тълкуване, то по отношение на конкретните поставени от касатора материалноправни въпроси, свързани с приложението на горепосочените законови разпоредби, е налице не само трайна и непротиворечива практика на съдилищата, но и задължителна такава, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция на ответника, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, своевременно заявени в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в размер на сумата 300 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на страната.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 585 от 11.042011 год., постановено по в. гр. д. № 93/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Е. Н. Н. от [населено място] да заплати на Г. фонд, със седалище [населено място] сумата 300 лева / триста лева/, деловодни разноски за осъществената в производството пред ВКС юрисконсултска защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: