4
определение по гр.д.№ 860 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
гр. София, 20.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 860 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 14321 от 2010 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, II-Б състав, с което е оставено в сила решение от 30.06.2009 г. по гр.д.№ 26419 от 2006 г. на Софийския районен съд, 32 състав за уважаване на предявения от Българската търговско-промишлена палата срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.75 от ЗС за възстановяване на отнето владение върху партерния, от първия до шестия етажи, вкл.мецанина и част от мазето, както и съответстващите им общи части от сградата, находяща се [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат
чл.280, ал.1, т.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението на Софийския градски съд противоречи на посочена от касатора съдебна практика по процесуално-правния въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Допустим ли е иск с правно основание чл.75 от ЗС, когато ищецът е предявил и положителен установителен иск за собственост и двете дела се развиват паралелно, 2. Какво е съотношението между защитата с положителен установителен иск и защитата с владелчески иск, когато владелецът основа владението си на вещни права върху имота, 3. Може ли нарушаването на владението по смисъла на чл.75 от ЗС да се изразява в правно действие на овластен от държавата орган /съдебен изпълнител/, който въз основа на изпълнителен лист е отнел владението от ищеца по иска с правно основание чл.75 от ЗС и е въвел в имота взискателя по изпълнителното дело и ответник по иска с правно основание чл.75 от ЗС.
В писмен отговор от 10.09.2012 г. пълномощникът на ответника по жалбата Българска търговско-промишлена палата оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от Българската търговско-промишлена палата иск с правно основание чл.75 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът Българска търговско-промишлена палата е доказал, че е владял процесния имот за период повече от 6 месеца преди отнемане на владението, че владението му е било отнето неправомерно /с протоколи на съдебен изпълнител за въвод във владение от 31.05.2006 г. и 18.10.2006 г., които са били отменени като незаконосъобразни при обжалване с решение от 16.11.2006 г. по гр.д.№ 2101 от 2006 г. на Софийския градски съд/ и че искът е предявен преди изтичане на предвидения в закона 2-месечен срок от отнемане на владението. Изрично е посочено, че не са предмет на делото по иск с правно основание чл.75 от ЗС и не следва да се разглеждат въпросите кой е титуляр на правото на собственост върху имота, на какво основание той е придобил това право и дали владелецът на този имот е добросъвестен или недобросъвестен.
С оглед на тези мотиви на въззивното решение посочените от касатора правни въпроса са такива по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като са обуслови изводите на съда в обжалваното решение.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия посочен правен въпрос- длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства. По този въпрос съдебната практика е последователна, че съдът е длъжен да обсъди всички относими към спора приети по делото доказателства. В съответствие с тази практика в обжалваното решение СГС е обсъдил всички относими към спора доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, тъй като СГС не е обсъдил представените от касатора решения за отхвърляне на предявения от ищеца положителен установителен иск за собственост. Въззивният съд правилно е отбелязал в мотивите на решението си, че по иск с правно основание чл.75 от ЗС предмет на защита е владението като фактическо състояние, поради което неотносими към това дело са въпросите кой е собственик на имота и на какво основание е придобил тази собственост. С оглед на това и правилно не е обсъдил представените по делото съдебни решения, установяващи неотносими към спора по чл.75 от ЗС юридически факти.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по останалите въпроси. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма.
В конкретния случай по въпроса- допустим ли е иск с правно основание чл.75 от ЗС, когато ищецът е предявил и установителен иск за собственост и двете дела се развиват паралелно- има задължителна съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика- решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 6 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1536 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че тези решения нямат отношение към настоящото дело, тъй като били постановени по случаи на едновременно водене на владелчески иск и на отрицателен установителен иск за собственост, а настоящото дело касае едновременно водене на владелчески и на положителен установителен иск за собственост. Няма разлика в разрешаването на въпроса дали е допустим иск по чл.75 от ЗС при предявен отрицателен установителен иск за собственост и при предявен положителен установителен иск за собственост. Мотивите, изложени за допустимостта на иска по чл.75 от ЗС при едновременното водене на отрицателен установителен иск за собственост касаят изцяло и хипотезата на едновременно водене на владелчески иск и положителен установителен иск за собственост. Поради това не се налага ВКС отново да се произнася по въпроса дали в случай на едновременно водене на владелчески и положителен установителен иск за собственост важи забраната на чл.295 от ГПК /отм./, респ.чл.359 от действащия ГПК.
По втория поставен въпрос- какво е съотношението между защитата с положителен установителен иск и защитата с владелчески иск, когато владелецът основа владението си на вещни права върху имота- също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като има съдебна практика, която не се нуждае от коригиране: В горепосочените решения на ВКС е даден отговор на въпроса какво е съотношението между защитата с установителен иск за собственост и защитата с владелчески иск, а последователна е съдебната практика, че за уважаването на владелчески иск без значение е кой е собственик на имота, владението върху който се защитава с този иск.
По третия въпрос- може ли нарушаването на владението по смисъла на чл.75 от ЗС да се изразява в правно действие на овластен от държавата орган /съдебен изпълнител/- също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос също има задължителна съдебна практика /решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 242 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о./, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия и законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 14321 от 2010 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, II-Б състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.