О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
София 21.12.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 461/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Х. М., и на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. А., срещу въззивно решение №996 от 13.10.2011 г. по гр. дело №609/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №222 от 22.03.2011 г. по гр.дело №978/2009 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторите са осъдени солидарно да заплатят на Ю. К. К. сумата 10 664.94 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществен вреди вследствие на професионално заболяване „вибрационна болест първи към втори стадий”, изразяващи се в разликата между трудовите възнаграждения, получавани преди и след трудоустрояването за периода от 04.04.2006 г. до 01.04.2009 г. Въззивният съд е приел, че ищцата е работила като кранист, а за процесния период е била трудоустроена на длъжността „обслужващ работник в металургията” с по-ниско трудово възнаграждение, поради което ответниците отговарят солидарно за претърпените имуществени вреди.
Ответницата по касационната жалба Ю. К. К., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси за това дължи ли работодателят обезщетение за вреди от професионално заболяване на работник или служител със загубена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение; за задължението на въззивния съд да посочи конкретното правно основание по чл.123 КТ, въз основа на което се приема, че има правоприемство по отношение на предходни работодатели на ищцата и за това, чия е доказателствената тежест за доказване влизането в сила на експертното решение за професионално заболяване. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решение №113 от 08.05.2003 г. на ВКС по гр. дело №2693/2001 г., III г.о.; решение от 10.12.2007 г. на САС по кас. гр. дело №211/2007 г.; решение №380 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. дело №436/2009 г., IV г.о.; решение №202 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. дело №1635/2010 г. , IV г.о. и решение №157/08 от 20.03.2008 г. на ВКС, IV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №996 от 13.10.2011 г. по гр. дело №609/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешава противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. С решение №380 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. дело №436/2009 г., IV г.о., постановено между страните по настоящото дело относно предходен период по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер съобразно ТР №1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС, е отговорено на същия въпрос – какъв е редът за реализиране на обезщетение за вреди от загубена работоспособност под 50 % – обезщетението се дължи от ДОО по специален ред или по реда за реализиране имуществена отговорност на работодателя, предвиден в чл. 200, ал.1 КТ. Според решението работодателят отговаря имуществено за пълното обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди, независимо дали работникът е получавал за същия период по реда на КСО обезщетение за трайно намалена трудоспособност под 50 %. Вторият повдигнат въпрос е неотносим, защото по делото е установено, че професионалната болест на ищцата е в резултат на дългогодишният и стаж при вредни условия в [фирма], [фирма], [фирма]. Третият повдигнат въпрос също е неотносим, защото въззивният съд не е приел, че ищцата не трябва да доказва влизането в сила на експертното решение за професионална болест, а че то е влязло в сила след като е изпълнено от работодателя и ищцата е била трудоустроена за процесния период.
С оглед изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №996 от 13.10.2011 г. по гр. дело №609/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], съдебен адрес – [населено място], и [фирма], [населено място], да заплатят на Ю. К. К., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.