О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 957
София, 28.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 543 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. С. чрез пълномощника си адв. Е. А. е обжалвала въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-4 от 17.02.2012 по гр.д.№ 2034/2011г. с което е отменено решение № 49/01.08.2011г. на Районен съд – [населено място] по гр.д.№46/2010г. и е уважен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Р. З. Р. е подала отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Бургаския окръжен съд е отменил решение № 49/01.08.2011г. на Районен съд – [населено място] по гр.д.№46/2010г. и е уважил предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС като е осъдил Д. С. С. на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия,създаващи пречки на Р. З. Р. да ползва пълноценно поземлен имот с идентификатор №37023.501.233 по действащата кадастрална карта на [населено място], Бургаска област, за който е отреден УПИ- VІІІ кв.5 по действащия ПУП на града изразяващи се в изграждане и държане от ответницата на незаконна постройка на допълващо застрояване, построена върху имот с идентификатор №37023.501.225 по кадастралната карта на [населено място],с идентификатор на постройката № 37023.501.225.3 с функционално предназначение -лятна кухня,баня и две тоалетни, като я е осъдил да я премахне.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за допустимостта на въззивното решение, но не се сочат конкретни основания за недопустимостта на съдебния акт, а при служебната проверка ВКС не констатира наличие на пороци, които да пораждат съмнение за допустимостта на решението.
Поддържа се противоречие с ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и ТК относно задължението на съда да изслуша вещо лице, когато трябва да се съобразят опитни правила и положения на науката , отнасящи се до специални области на знанието. В случая обаче са изслушани няколко експертизи и съдът е основал решението именно на констатациите на вещите лица за функционалните характеристики на постройките , както и на показанията на свидетелите, които са установили , че външна тоалетна е съществувала преди 1983г., после е станала част от процесната постройка,с която има обща стена, а понастоящем е разположена между къщата и лятната кухня, но е част от цялата второстепенна постройка. Не се обосновава значението на необходимостта от разглеждане на фактическата и правна съдба на отделните съставни части на постройката доколкото изводите на съда , основани на възприетите заключения на вещите лица са, че отстоянието на цялата сграда от страничната регулационна линия не е спазено. Следователно указанията в ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК не са нарушени и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Въпросът за косвения съдебен контрол за правилното отразяване на постройката на допълващо застрояване не е относим към спора и не е свързан с решаващите изводи на съда. Редът за поправка на грешка в кадастралната карта е исков, предвиден изрично в чл.53 ЗКИР.
Не е решаващ за правните изводи на съда въпросът за разграничението на търпимите строежи § 16 ал.1 и ал. 2 ЗУТ , тъй като той е изложил подробни съображения защо строежът не отговаря както на нормативните изисквания за допустимост към момента на изграждането им, така и по действащата уредба на ЗУТ.
Въззивният съд се е мотивирал, че постройката ограничава правата на ищцата да ползва пълноценно имота и с оглед на тези мотиви не е обуславящ за спора въпросът когато допуснатите нарушения на благоустройствените закони не създават пречки за упражняване на правото на собственост , искът за премахването им не следва ли да се разглежда като неоснователен.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-4 от 17.02.2012 по гр.д.№ 2034/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: