3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 586 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „И. БЪЛГАРИЯ” З., [населено място] против въззивното определение на Смолянския окръжен съд № 464 от 04.06.2012 год., по ч.гр.д.№ 20125400500227/2012 год., с което е потвърдено определение № 825/29. 03.2012 год., по гр.д.№ 107/2012 год. на Смолянския районен съд за оставяне без уважение възражението на настоящия частен касатор, в качеството му на ответник по предявените от М. А. С. от [населено място] преки искови претенции по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на сумата 12 330 лв., за местна неподсъдност на делото на СРС и изпращането му по подсъдност на СРС, където е седалището му на АД- застраховател.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Основно частният касатор възразява срещу извода на въззивния съд за приложимост на процесуалното правило на чл.113 ГПК, във вр. с § 1, т.1 от ДР на КЗ, като счита, че доколкото процесуалните норма не следва се тълкуват разширително, то липсва основание ищцата да бъде включена в кръга на лицата, по отношение на които законодателят е предоставил право на изборна местна подсъдност. Подробни съображения са развити и във вр. с дефинираното в § 1, т.1 ДР на КЗ понятие ”потребител на застрахователна услуга” и различието му с вложения смисъл в понятието ”потребител” по § 13, т.1 от ДР на З..
Допускането на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдението на частния жалбоподател е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия изхода на спора процесуалноправен въпрос -”Може ли трето увредено лице да бъде квалифицирано като потребител на застрахователна услуга по см. на КЗ, с оглед сключен между трети лица застрахователен договор и спрямо него да бъде приложена нормата на чл.113 ГПК?”е в противоречие със задължителната съдебна практика по същия.
Като израз на последната са посочени определения на ВКС: № 649/ 16. 07.2010 год., по ч.т.д.№ 377/2010 год. на І-во т.о. и № 3/10.01.2012 год., по ч.т.д.№ 852/2011 год. на І-во т.о., които са приложени с касационната жалба.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, от категорията определения по т.2 на чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставено без уважение своевременно направеното възражение за местна неподсъдност на делото, образувано по предявените срещу частния жалбоподател- АД преки искове по чл.226, ал.1 КЗ , въззивният съд е приел, че местната подсъдност на възникналия между страните правен спор следва да бъде определена съобразно специалното процесуално правило на чл.113 ГПК, тъй като ищцата има качеството на потребител на застрахователна услуга по см. на § 1, т.1 ДР на КЗ, а не съобразно общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, макар и твърде непрецизно формулиран, като обуславящ изградения от въззивния съд краен правен извод за местна подсъдност на спора, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол е доказана.
По отношение на същия, обаче, не е осъществен визираният критерий за селекция.
Възприетото от въззивния съд разрешение на същия, който всъщност е свързан с приложимата местна подсъдност в хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя на делинквента, основан на чл.226, ал.1 КЗ е в пълно съгласие с трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.113 ГПК, във вр. с § 1, т.1 от ДР на КЗ, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав определения на ВКС: № 846/27.10.2011 год., по ч.т.д.№ 595/ 2011 год. на ІІ т.о.; № 95/ 2010 год., по ч.т.д.№ 70/2010 год. на ІІ т.о.; № 474/2009 год., по ч.т.д.№ 361/2009 год. на ІІ т.о. и мн. други.
Що се касае до цитираните с частната касационна жалба две определения на един и същи състав на І-во т.о. на ВКС, то те според настоящия съдебен състав са изолирана съдебна практика, която не се споделя от преобладаващата част от съдебните състави на ТК на ВКС, поради което не могат да обосноват противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящиятсъстав на второ търговско отделение на ВКС , на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Смолянския окръжен съд № 464 от 04.06.2012 год., по ч.гр.д.№ 20125400500227/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: