3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1181
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 872/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл.396, ал.2, пр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 2391 от 22.12.2011 г. по ч.гр.д. № 4426/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 23.11.2011 г. по ч.гр.д. № 15729/2011 г. на Софийския градски съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който [фирма], [населено място] ще предяви срещу [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определeние е неправилно, постановено в противоречие с чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като бъдещият иск с правно основание 19, ал.3 ЗЗД не е подкрепен с убедителни писмени доказателства относно възникналото в полза на молителя потестативно право на предварително изкупуване на недвижимя имот, предмет на сключения между тях финансов лизинг. Подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалбапо реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обезпечението на исковете е допуснато с обжалваното определение след отмяна на отказа на първоинстанционния съд, постановен по молбата на ищеца по чл.389 ГПК намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.396, ал.2, пр.3 ГПК, подадена е в срок и е процесуално допустима.
Въпросите, отправени от жалбоподателя до ВКС, съдържащи по същество твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения при преценката на вероятната основателност на иска, не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не са относими към правните аргументи на въззивния съд, а изразяват несъгласието на жалбоподателя с приетата от съда основателност на молбата на молителя [фирма] с правно основание чл. 390 ГПК. По този начин касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК с тази за достъп до касация по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. При това дали са налице достатъчно доказателства за основателността на предявения иск, дали е уточнена претенцията на молителя с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД и дали той е обоснован с доказателствата по делото, е въпрос на конкретно установяване на конкретната фактическа обстановка, а значението на правния въпрос, който представлява основание за достъп до касация, се извежда от правните изводи на съда, а не от приетите за установени конкретни факти и обстоятелства.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосновано с противоречието на обжалваното определение с приложеното от жалбоподателя определение № 559 от 13.03.20012 г. по ч.гр.д.№ 877/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено допуснато по реда на чл.39 ГПК обезпечение от първоинстанционния съд. Точно обратното, извършеното с него обсъждане на доказателствата и включването на самостоятелни мотиви по вероятната основателност на иска съставлява недопустимо привнасяне в рамките на обезпечителното производство на елементи от спора по същество. Такова нарушение би подлежало на контрол за допустимост по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС при касационното му обжалване, ако такъв не бе изключен по законодателен ред. Изискването за вероятна основателност на бъдещия иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД не означава, че съдът може да се произнася в релевирани в производството по чл. 390 ГПК възражения за прекратяване на лизинговия договор, респ. за отсъствието на визираните в него предпоставки за възникване на потестативното право на ищеца по бъдещия иск на предварително изкупуване на недвижимия имот, както това е сторено с цитираното от частния касатор определение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице законовите основания за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2391 от 22.12.2011 г. по ч.гр.д. № 4426/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: