2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1176
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 560/2012 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] против определение № 1021 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1405/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението на Монтанския окръжен съд от 06.03.2012 г., постановено по т.д. № 176/2011 г. за присъждане на разноски на ищеца [фирма] след отказа му от иска, предявен срещу частния касатор.
В частната жалба са въведени доводи за процесуална незаконосъобразност на обжалвания въззивен акт, порадеи което се иска отмяната му, а допускането на касационното му обжалване е обосновано с произнасянето от въззивният съд по процесуалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК при направен отказ от предявения иск, като се поддържа, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното определение, с което са присъдени разноски в полза на ищеца, като споделил направените с него изводи, че отказът му от иска е направен поради погасяване на претендираното вземане след предявяване на иска. Доводите на настоящия жалбоподател за приложимост на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК са счетени за неоснователни по съображения, че искът не е бил изначално неоснователен, нито пък е неправилно предявен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос се явява значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.4 ГПК, аналогичен на разпоредбата на чл.64, ал.3 от отменения ГПК, според която при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното – когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски при прекратяването му. В този смисъл са постановените от ВКС Определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., IV г.о., Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о., Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 216/2010 г., ІІІ г.о., Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на II т.о.; и Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/2012 г., II т.о., съответстващи на възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, че при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, само ако с поведението си не е дал повод за завеждането му.
По изложените съображения искането за достъп до касационен контрол следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1021 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1405/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: