1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 03.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1422/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. З. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 282 от 18.07.2012 г. по гр.д.№ 663/ 2012 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 1574/ 2011 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Ц. Ц. З. иск, квалифицирани по чл.140 ал.1 т.1 пр.2 от СК вр. чл.139 от СК, за заплащане на месечна издръжка в размер 200 лв.
Жалбоподателят твърди в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС (ППВС № 5 от 1970 г.) материалноправните въпроси работоспособно ли е лице, което има призната инвалидност 55 % и получава пенсия; при изясняване налице ли е нужда от издръжка съобразява ли се възможността за отчуждаване на имущество на нетрудоспособния; и съобразяват ли се възможностите на ответника да дава издръжка, ако той по своя воля напусне работата, която е имал. Освен това жалбоподателят счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси съобразяват ли се като доход сумите, получени от ответника под формата на обезщетение за командироване и съставляват ли такова обезщетение средствата, дадени като дневни пари, без лицето да има място на работа в България. По тези въпроси моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Ц. Ц. З. оспорва жалбата и поддържа, че ищеца не е формулирал надлежно въпроси по допускане на обжалването, както и че въззивното решение е съобразено изцяло с установената практика по дела за присъждане на издръжка.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е отхвърлил предявения иск, като относно мотивите за неговата неоснователност е препратил към първоинстанционното решение. Същото е обосновано с обстоятелството, че по делото не се установява ищецът да е неработоспособен и че има имущество и доходи, които му позволяват да се издържа. Евентуално са изложени мотиви, че ответницата няма възможност да дава издръжка без особени затруднения, тъй като е в тежко здравословно състояние и не разполага с достатъчно доходи. Прието е, че командировъчните средства които последната получава като обезщетение за работа в чужбина, не следва да се считат за част от доходите й, тъй като имат специално предназначение за осигуряване на екзистенц-минимума на работника.
При тези изводи на въззивния съд от поставените от жалбоподателя правни въпроси обуславя въззивното решение единствено този, за трудоспособността (по смисъла на чл.139 от СК) на лице, което получава инвалидна пенсия поради призната трайна неработоспособност 55 %. Той обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил, че възможностите за полагане на труд срещу възнаграждение се преценяват винаги конкретно. Признатата от компетентния орган степен на неработоспособност трябва да бъде взета предвид и да бъде обсъдена с оглед останалите обстоятелства по делото, но съдът не е длъжен да счете лицето за нетрудоспособно, само защото му е отпусната пенсия за инвалидност. Не е указано нещо различно и в приложеното от касатора ППВС № 5 от 1970 г., така че по този въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не обуславят въззивното решение въпросите, касаещи съобразяването на възможността за отчуждаване на имущество на нетрудоспособния ищец и възможностите на ответника да дава издръжка, ако той сам се е отказал да реализира доходи от труд. В обжалвания акт на тези въпроси не е даван отговор, тъй като исковете са отхвърлени заради това, че ищецът може полага труд и да се издържа съм. Те не са отхвърлени поради това, че ищецът може да разпродаде имуществото си, нито поради това, че ответницата по своя воля е прекратила трудовия договор, по който е получавала възнаграждение. Такива мотиви инстанцията по същество не е държала, съответно какъвто и отговор да бъде даден на поставените въпроси, това би било без значение за крайното решение по спора. По необуславящи въззивното решение въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Що се касае до въпросите за характера на получаваното от ответницата обезщетение за командироване, за тях също следва да се приеме, че нямат решаващо значение за спора. Изложените от съда по същество мотиви за възможностите на ответницата да дава издръжка са само евентуални. Доколкото тя е получавала някакви обезщетения от работодателя си, сумите биха имали значение само при преценката дали е в състояние да отделя от собствените си доходи, за да дава издръжка. Съществения мотив за отхвърляне на иска обаче не е свързан с възможностите на ответницата, а с нуждата от издръжка на ищеца, каквато съдът е приел, че не е налице. Следователно дори на въпросите за характера на обезщетението за командироване да бъде отговорено в смисъла, който предлага касаторът, това би било без значение за изводите на въззивната инстанция относно неоснователността на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 282 от 18.07.2012 г. по гр.д.№ 663/ 2012 г.
ОСЪЖДА В. Н. З. да заплати на Ц. Ц. З. сумата 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: