2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 03.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №757/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Х. В. и П. Н. Й., двете със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат С. Т., срещу определение №606 от 30.07.2012 г. по ч. гр.дело №342/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №244 от 30.05.2012 г. по гр. дело №180/2012 г. на Троянския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е отхвърлен положителният установителен иск на ищците срещу ответницата за същия недвижим имот, поради което те нямат правен интерес от предявения иск, понеже не са посочили нови обстоятелства, които да са били извън предмета на делото, по което има влязло в сила решение.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това еднакъв ли е предметът на положителния и отрицателния установителен иск за собственост и дали липсва правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ако преди това с влязло в сила решение е бил отхвърлен предявеният от същите ищци срещу същия ответник положителен установителен иск за собственост. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответницата по частната жалба Р. К. Ц., [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решаван са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, защото не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава – решение №90 от 05.05.2011 г. по гр. дело №846/2010 г. на ВКС, II г.о. Според нея разликата между положителния и отрицателния установителен иск за собственост е в това, че при първия силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, а при втория се отрича или не претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита, от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ – ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които е обосновал правния си интерес за установяването материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответникът права и противопоставими ли са същите на ищеца. След това в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. Следователно правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице ако отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. В случаите, при които вече е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не притежава правото на собственост, то за него не съществува правен интерес за отричането правата на ответника върху същия имот.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответницата не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №606 от 30.07.2012 г. по ч. гр.дело №342/2012 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.