2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 03.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №752/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. К. Г., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Я. Д., срещу определение №1324 от 08.10.2012 г. по ч. гр. дело №909/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение №8716 от 18.09.2012 г. по гр. дело №1888/2012 г. на Плевенския районен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали неизпълнението на неправилни и неясни указания на съда може да бъде основание за прекратяване на производството по делото. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са две решения и определение на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Посоченият по-горе въпрос е правноирелевантен, тъй като не е обусловил изхода на спора. Предявен е иск за прогласяване нищожност въззивно решение №628/20.11.2009 г. по гр. дело №746/2009 г. на Плевенския окръжен съд, което е влязло в сила след като с определение №1062/10.11.2010 г. по гр. дело №731/2010 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационното му обжалване. Установителният иск за прогласяване нищожност на влязло в сила решение е допустим само когато то не е било обект на инстанционен контрол, а в случая такъв е упражнен с определение №1062/10.11.2010 г. по гр. дело №731/2010 г. на ВКС, II г.о. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Въведеното с нормата на чл.6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл.7, ал. 1 ГПК/. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. счл. 280, ал. 1 ГПК. Даденото разрешение с ТР 1/2001 г. на ОС на ГК, т. 10 при задължителното касационно производство следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1324 от 08.10.2012 г. по ч. гр. дело №909/2012 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.