ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
София, 04.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 641 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Г. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 08.ІІ.2012г. по в.гр.д. № 1533/2011г.
Ответникът по касационната жалба А. Т. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касациоинно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е отменил решението на В..РС от 12.V.2011г. по гр.д. № 20436/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е обявил за окончателен сключения на 07.VІ.2010г. между страните предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху ? ид.ч. от апартамент № 2 на втори етаж на жилищна сграда, състоящ се от дневен тракт с кухненски бокс, килер, баня-тоалет и тераса, при граници: ап.1, ап.3б и вътрешен двор, ведно с прилежащите му 2.0913% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящо се в [населено място], за 1000 евро, изплатена на продавача в деня на подписване на договора, и в тежест на дружеството са присъдени държавна и нотариални такси, като е постановено и вписването на решението.
За да постанови решението, въэззивният съд е приел, че са налице всички изискуеми се от закона предпоставки за сключването на окончателен договор. Въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза е направен извод, че изпълненият на място в сградата апартамент № 2 съответства на ап.2 по одобрения архитектурен проект, площта му е малко по-голяма, тъй като площта на терасата е по-голяма от предвидената – част от предвидения по проект покрив над първия етаж е изпълнен на място като тераса; по проект ап.2 съставлява самостоятелен обект, той е идентичен с описания в предварителния договор; в проекта видимо са нанесени допълнително изменения /които не са одобрявани/, като от антрето на ап.2 е отворена врата към съседния ап.3б /собственост на ищеца/, а достъпът до ап.3б през коридора е затворен; ап.2 си съществува като самостоятелен обект със собствен идентификационен номер *****.****.***.*.*, видно от представена схема № 13551/11.VІ.2010г., издадена от С. В., и отговаря на изискванията за самостоятелно жилище; обстоятелството, че е отворена врата към съседното жилище, не означава, че ап.2 е изгубил характеристиката си на самостоятелен обект, какъвто е и съседния му апартамент; ответникът е собственик на уговорената за продажба част от апартамента, видно от представената пред въззивния съд актуална справка от Служба по вписванията /на основание чл.363 ГПК въззивната инстанция също е длъжна да извърши тази проверка/, другата половина от който е собственост на ищеца.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. при пропуск на страната допустимо ли е събирането на доказателства пред въззивна инстанция в нарушение на чл.266 ал.1 ГПК с оглед задължението на съда по чл.363 ГПК за проверка на посочените там обстоятелства или проверката следва да се извърши само въз основа на събраните в законовите процесуални срокове доказателства; 2. достатъчно ли е двете жилища от първоначалния инвестиционен проект да бъдат обединени в едно жилище в хода на строителството на една сграда, като това е обединено в екзекутива към проекта, за да се приеме, че обединението е настъпило и първоначалните две жилища де юре са се превърнали в един самостоятелен обект; 3. подлежи ли екзекутивната документация на самостоятелно одобряване от съответната общинска администрация предвид разпоредбата на чл.175 ал.2 ЗУТ, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По втория и третия от релевираните в изложението въпроси въззивният съд не се е произнесъл. В атакуваното решение няма изводи, че е/не е достатъчно отразяването в екзекутива, за да се приеме де юре обединяването на две жилища по първоначалния проект в едно, нито дали екзекутивната документация подлежи/не подлежи на самостоятелно одобряване. Относно първия въпрос следва да се посочи, че той не е от значение за изхода на делото с оглед решаващият извод на въззивния съд, че по силата на чл.363 ГПК и той е длъжен да извърши проверка дали отчуждителят е собственик на имота, а този извод касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване. При тези обстоятелства и тъй като съдът не е оправомощен да изведе служебно въпросите, обусловили решаващите изводи в атакуваното решение, не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. Разноски за настоящата инстанция по приложения към отговора му договор за правна защита и съдействие от 03.V.2012г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 222 от 08.ІІ.2012г. по гр.д. № 1533/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] В. да заплати на А. Т. А. от [населено място] 1000лв. Разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: