О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 10.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 428 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. С. от [населено място], обл. С., чрез процесуалния му представител адв. Е. П., против въззивното решение № 117 от 13 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2011 г., с което е потвърдено решение № 406 от 19 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 450 по описа на районния съд в гр. Силистра за 2011 г. за отхвърляне иска за осъждане на М. С. М. да заплаща на касатора месечна издръжка от 200 лева на основание чл. 144 СК.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно и необосновано, тъй като касаторът успял да обори аргумента на ответника, че е много болен и заплаща скъпи медикаменти, за да укрепи здравето си, а здравословното му състояние не му е пречило да осъществява тежък физически труд, докато е бил в Гърция; през съответните периоди на обостряне на заболяването, лекарствата струват не повече от 20 лева на месец; от ТЕЛК е отказано на ответника да се определи степен на неработоспособност; касаторът не престира труд, не притежава движими и недвижими имущества, от които да реализира доходи, а има разноски за наем, такси, учебни помагала и разходи за транспорт, като касаторът се поддържа само от майка си; през периода на водене на делото ответникът се е разпоредил с наследствени земеделски земи и е получил пари в брой, но не е подпомогнал сина си, като записаната в договора за доброволна делба фиктивна сума е с цел избягване на допълнителни нотариални такси и и такси по вписвания; ответникът в период от 10-15 години е работил в Гърция, реализирал е доходи; ответникът няма друго семейство, което да издържа и за което да се грижи, не плаща наем за жилище, регистриран е в бюрото по труда едва в края на м. юни 2011 г., но не полага усилия за намиране на работа; ответникът не е в невъзможност да дава издръжка и може да осигури такава без особени затруднения. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че доводите на въззивната инстанция не могат да се споделят, а тълкуването на доказателствата е недопустимо, тъй като от събраните доказателства е установено, че ответникът може да осигури търсената издръжка, сам се поставя в невъзможност да дава такава, парадирайки, че е регистриран в бюрото по труда и това е аргумент, че не работи и не реализира доходи; представени са писмени доказателства за реализирани сделки с имоти, за престиран труд в Гърция, за трудоспособността на ответника, за неплащане на наем и пр.; в закона няма легално определение на понятието „особено затруднение”, а ответникът с оглед на материалната му възможност и обстоятелствата, които пряко рефлектират върху финансовата му обезпеченост, може да заплаща издръжка без никакво затруднение; съдът е формирал погрешно вътрешно убеждение, вследствие на неправилно схващане за осъществените юридически факти и е направил неправилни изводи за невъзникване на претендираното от касатора субективно право; освен, че касаторът, пълнолетен учещ във висше учебно заведение, има нужда от издръжка, то и родителят е в състояние да заплаща такава без особено безпокойство.
Ответникът М. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Р., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищецът е пълнолетен, продължава обучението си в редовна форма на обучение, като доходът на майката е недостатъчен за задоволяване на потребностите му. Ищецът не притежава имущество и предвид редовната форма на обучение не може да си позволи упражняване на труд по постоянен трудов договор; според експертно заключение, ответникът има хронично заболяване, което в момента е в стадий на оздравяване, няма основание за трайно трудоустрояване на ответника; поради продължителното лечение, ответникът не е реализирал трудови доходи, не се представят доказателства за други възможности от негова страна редовно да подпомага ищеца с пари под форма на издръжка; предвид задължението му към друго непълнолетно дете, са налице особени затруднения за ответника на този етап да отделя средства за издръжка на ищеца; в случай, че ответникът започне работа и реализира месечни доходи, ищецът може да заяви нова претенция.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът е изложил в касационната жалба и в изложението към нея своите виждания по правилността на решението на въззивния съд и по осъществената от него оценка на събраните доказателства. Доводите му следва да се определят като основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. При допуснатото от касатора смешение между основанията за допускане на касационното обжалване и касационните оплаквания, както и липсата на какъвто и да е правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд (например в случая такива би могло да са въпросите: освобождава ли се дължащия издръжка на пълнолетен от даване на такава в случай, че има задължение за даване на издръжка към непълнолетно лице, неполагането на усилия за намиране на работа може ли да бъде квалифицирано като действие, опровергаващо твърдение за наличие на особени затруднения за даване на издръжка, по цененето на представените пред съда доказателства и пр.), се налага изводът, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 117 от 13 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: