О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София 10.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 529/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ш., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Т. К., срещу въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр. дело №2276/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 18.04.2011 г. по гр. дело №343/2008 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу С. Н. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ответникът по иска е направил изказване по адрес на ищеца, че последният е бил дисциплинарно понижен и уволнен от поста си в армията заради имуществени злоупотреби, но в изказването няма невярно излагане на факти.
Ответникът по касационната жалба С. Н. М., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това необходимо ли е да се изложат мотиви за това как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и да се съобразят всички обстоятелства, които обуславят вредите; от кога са изискуеми вземанията за обезщетения за вреди от непозволено увреждане и дали може да се определи общо размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две ППВС и решение №19 от 11.01.1955 г. на IV г.о. на ВС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр. дело №2276/2011 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като деянието на ответника не е противоправно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр. дело №2276/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.