О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София 10.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 549/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. К., Б., и К. Л. К., [населено място], подадена от пълномощниците им адвокат С. К. и адвокат М. А., срещу решение №2003 от 27.12.2011 г. по гр. дело №2236/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №211 от 25.03.2011 г. по гр. дело №374/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по иск, предявен от Е. В. Д. срещу касаторите, че сключеният между последните договор за покупко-продажба по нотариален акт №**/200* г. на нотариус Кр. М., вп. с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Б. е относително недействителен спрямо ищцата на основание чл.22, ал.3 СК/отм./. Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, че искът с правно основание чл.22, ал.3 СК/отм./ е предявен в предвидения законов шестмесечен срок от узнаването за разпореждането.
Ответницата по касационната жалба Е. В. Д., Б., оспорва жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това следва ли първоинстанционният съд да изготвя нов проекто-доклад по делото след изпълнение процедурата по чл.129, ал.4 ГПК и дали се преклудират правата на страните за навеждане на нови факти и обстоятелства, както и за доказателствени искания по поправената искова молба; може ли решаващият съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди другите и допустимо ли е разширително тълкуване на понятието „узнаване” по смисъла на чл.22, ал.3 СК/отм./ като то включва и съзнаване на правните последици от извършената разпоредителна сделка, както и дали е необходимо след узнаването съпругът да изрази с думи позицията си по разпореждането. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК и решение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2003 от 27.12.2011 г. по гр. дело №2236/2011 г. на Софийския апелативен съд. Първият повдигнат от касаторите процесуалноправен въпрос е правноирелевантен. Той се отнася до извършени процесуални действия от първоинстанционния съд, поради което касае единствено постановеното по дело първоинстанционно решение. Предмет на касационен контрол обаче е въззивното, а не първоинстанционното решение. Останалите повдигнати въпроси са обусловили изхода на делото, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и съдебната практика, че според разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК /отм./ неразпоредилият се съпруг може да се освободи от действието на разпореждането, като го оспори с иск в 6-месечен срок от узнаването на този факт без да е необходимо и съзнаване на правните последици от извършената разпоредителна сделка, както и предварително изразяване на позиция по това разпореждане с думи.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2003 от 27.12.2011 г. по гр. дело №2236/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Л. К., Б., и К. Л. К., [населено място], да заплатят на Е. В. Д., Б., 1 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.