ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
София, 10 . януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1396 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 09.04.2012 г. по гр.д. № 4235/2011, с което е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд от 11.10.2011 г. по гр.д. № 326/2010, с което прекратено пълно осиновяване поради наличието на обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК.
Недоволен от решението е касаторът В. Й. Г., представляван от адв. Е. П. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за предпоставките за допускане на допълнително и повторно заключение, необходимостта и формите на участие на службата за закрила на детето в производството пред съда, както и по материалноправните въпроси за правното значение на висящото производство за определяне на мерки относно личните отношения между осиновителя и осиновения, на нетърпимостта и развода между родителя на детето и осиновителя, както и на вината за прекъсването на отношенията между осиновителя и осиновения, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. Б. Г., представлявана от адв. Р. К. и Г. Ю. от КАК я оспорва, като счита, че повдигнатите в касационната жалба правни въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Ответницата Й. В. Г. и прокуратурата не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е осиновил пълно ищцата Й. като дете на съпругата си В. на 19.12.2007 г. Отношенията между осиновителя и осиновената започнали да се изграждат добре, но след като страните се установили да живеят постоянно в Англия и съпругата през месец май 2008 г. родила дете от брака, бащата променил отношението си към осиновената, започнал да се държи грубо с нея, да й крещи и да й забранява да си играе, включително с малкото си братче, отказвал е да й се купуват подходящи за възрастта й неща, а при едно травматично увреждане се е противопоставил на консултирането с медицинско лице. Бракът между родителите е прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, в последвалото производство по мерките относно родителските права и личните отношения между родители и деца в интерес на осиновената от началото на месец декември 2009 г. е наложена административна забрана на осиновителя да се среща с нея предвид големия страх, който той е предизвиквал у нея. Осиновената е нормално развита за възрастта си, няма данни за разстройство на телесното и психичното й здраве, тя почти е преодоляла характерните при претърпяно насилие състояния на неспокойствие, вътрешна напрегнатост, потиснатост, прекалена пасивност, оттегляне и на моменти прояви на раздразнителност и агресия към братчето си, обучителни затруднения и проблеми в общуването с възрастни, намаляване на апетита разстройство на съня и нощни напикавания, който са съпътствали съвместния й живот с осиновителя; но продължава да го възприема като фрустриращ фактор, поради което го игнорира от съзнанието си.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (по поставените въпроси такава липсва) нито се разрешават противоречиво от съдилищата (в посочените решение съдилищата са се произнеси по други правни въпроси). Повдигнатите въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в производствата, в които се разрешават въпроси, свързани с правата на деца е необходимо участието на службата за закрила на детето по неговото обичайно местопребиваване, но в процесуалното качество на „страна по делото” службата участва само когато тя е инициирала отделното производство, в останалите случаи нейното процесуално положение е най-близо до това на „вещо лице”, което може да дава мнение и по правни въпроси; повторно заключение (от едно или повече вещи лица) може да бъде допуснато по искане на страна или по инициатива на съда, когато представеното не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност; производството по мерки относно личните отношения между осиновителя и осиновения е обусловено от производството по прекратяване на осиновяването, а не обратното; нетърпимостта и развода между родителя на детето и осиновителя имат значение само доколкото рефлектират на отношенията между осиновител и осиновен (самостоятелно правно значение те нямат); вината на страните по осиновителното правоотношение или на трети лица за прекъсването на отношенията между осиновителя и осиновения има значение при прекратяване на осиновяването само доколкото то (прекъсването) може да бъде квалифицирано като временно и преодолимо.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 09.04.2012 г. по гр.д. № 4235/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.