ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
София, 10. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 669 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Видинския окръжен съд от 29.03.2012 г. по гр.д. № 116/2012, с което е потвърдено решението на Видинския районен съд от 02.12.2011 г. по гр.д. № 724/2011, с което е установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 12.05.2003 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], В., представляван от адв. К. Г. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността да съществуват едновременно два безсрочни трудови договора с различни работодатели при наличието на данни за извършени документни престъпления, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата Т. Б. Г., представлявана от адв. Л. С. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатите в касационната жалба правни въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено с едностранно предизвестие от работничката, считано от 12.05.2003 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Предмет на делото е прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за което е без значение съществуването на други правоотношения между работника и друг работодател. Ако съдебното решение е основано на документи, чиято истинност не е оспорена в производството по делото, то подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по жалбата Т. Б. Г. претендира разноски в касационното производство, но не е представила документ за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 29.03.2012 г. по гр.д. № 116/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.