ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
София, 15. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 659 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Видинския окръжен съд от 09.04.2012 г. по гр.д. № 107/2012, с което е потвърдено решението на Видинския районен съд от 24.12.2011 г. по гр.д. № 1139/2011, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение на имуществените вреди, настъпили в периода от 06.06.2008 до 01.06.2011 г. от професионално заболяване, от 1993 г. на основание чл. 200 КТ и законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката М. Б. Х., представлявана от адв. А. М. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по редица процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с доказването на трайното намаляване на работоспособността, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Ответникът по жалбата [фирма], В., представляван от адв. З. Д. от ВАК я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по трудов договор и през 1993 г. е получила професионално заболяване, което не е установено да е довело до трайна загуба на работоспособност, а и ответникът е направил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси на обуславят решението по делото. Всички правни въпроси имат отношение към доказването на трайното намаляване на работоспособността, а предявените искове са отхвърлени и като погасени по давност. По делото не се твърди наличието на ексцес – влошаване на състоянието на ищцата.
Ответникът по жалбата [фирма], В. не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 09.04.2012 г. по гр.д. № 107/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.