ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
София, 15. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 705 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 23.12.2011 г. по гр.д. № 1992/2011, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 05.04.2011 г. по гр.д. № 10638/2009, с което са отхвърлени предявените искове за унищожаване на договори за заем и за обезпечаването им с ипотеки поради заплашване на основание на основание чл. 30 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите К. С. Д. и Т. А. И. – Д., представляван от адв. А. Т. и Г. Г. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, какво значение за сключения договор има заплашването с предприемане на противоправни мерки при изпълнението на произтичащите от него задължения, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. Б. Г., представляван от адв. З. Я. от САК я оспорва, като счита, че в касационната жалба не е посочен правен въпрос, ако може да бъде изведен такъв не е посочено неговото значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29.05.2008 и 17.12.2008 г. страните са сключили договори за заем за сумите 90.000 и 30.000 лева и са учредили за обезпечаване на тези задължения две последователни ипотеки върху недвижим имот. Доколкото ответникът е отправял заплахи към ищците, те са свързани с евентуално неизпълнение на задълженията за връщане на заемите и не са повлияли на волята ищците при сключването на договорите.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че заплашването е възбуждане на основателен страх от предстояща беда за страната, за имуществото й или за нейни близки и имуществото им (психическа принуда). Освен в предприемането на противоправни действия, заплашването може да се изрази и в посочване на възможността други отношения между страните да бъдат предявени за решаване от съда или друг надлежен орган. Не е заплашване обаче изявлението на заемодателя, че няма да отпусне заема, освен при предложените от него условия.
Извън предмета на делото по предявения иск за унищожение е, каква е действително получената сума от заемателите, уговорена ли е възнаградителна лихва, какъв е нейния размер и какви са правните последици от включването на уговорената възнаградителна лихва като част от главницата по договора за заем.
Ответникът по жалбата К. Б. Г. не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 23.12.2011 г. по гр.д. № 1992/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.