О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, … 16.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 903 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –гр. София срещу определение № 1218 от 05.06.2012 г. на САС по ч. гр. д № 2043, с което е потвърдено определение от 08.02.2912 г. по гр.д. № 1622/2008 г. на СГС , с което производството по обективносъединените искове на частния касатор срещу ответника Н. В. К. за сумите от: 14 750,50 лева –главница и 500 лева-лихва за забава е прекратено пред първоинстанционния съд и е изпратено за разглеждане по правилата на родовата подсъдност на СРС. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна не изпраща отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че определението, с което производството по исковете за сумите от 14 750,50 лева –главница и 500 лева-лихва за забава е прекратено пред първоинстанционния съд и е изпратено за разглеждане по правилата на родовата подсъдност на СРС е законосъобразно. Позовал се е на разпоредбата на чл.103 т.4 ГПК от 2007 г., която постановява, че на районния съд като първа инстанция са родово подсъдни всички искове по граждански и търговски дела с цена на иска до 25 000 лева, с изключение изрично посочените сред които настоящият не попада.
В изложението си по чл.284 ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не сочи правни въпроси от значение за изхода на спора.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда доводи за незаконособразност. В производството по чл.288 ГПК се изисква от касационния съд преценка по чл.280 ал.1 ГПК , което предполага изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на селекция по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1218 от 05.06.2012 г. на САС по ч. гр. д № 2043, с което е потвърдено определение от 08.02.2912 г. по гр.д. № 1622/2008 г. на СГС .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/