3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 16.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 494 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. о. район „И.”, чрез юрисконсулт Л. Я., против въззивното решение № 5698 от 28 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 8247 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е отменено решение № 6679469 от 10 март 2011 г., постановено по гр.д. № 19295 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. в частта му за отхвърляне на иска на Д. А. И. от [населено място] против общината за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение и на И. са присъдени 2550,24 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, а в останалата му обжалвана част за отмяна на незаконното уволнение първоинстанционното решение е потвърдено, и общината е осъдена за разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като неоснователно се приема, че визираните в заповедта нарушения не са извършени – ищецът не е изпълнил стриктно поетите задължения, видно от докладните записки на прекия му ръководител; тежестта и значимостта на неизпълнение на трудовите задължения, както и поведението на служителя са достатъчни, за да обосноват дисциплинарното уволнение; неверни са изводите на съда по представените доказателства; недоказано е, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като писмени обяснения са поискани и са дадени; спазена е формата и съдържанието на заповедта за уволнение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че основание за допускане на касационното обжалване е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице неточно прилагане на закона: извършените нарушения не са извършени формално и има достатъчно основания да бъде наложено дисциплинарно наказание; процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е изпълнена и работодателят стриктно е спазил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание; спазена е формата и съдържанието на заповедта, като служителят е получил пълна информация за обстоятелствата и знае конкретната причина за дисциплинарното уволнение; налице са всички предпоставки за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът Д. А. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. К., в отговор а касационната жалба сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване, за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, тъй като главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоценяем.
С решението си въззивният съд приема, че следва да препрати към изводите на районния съд по чл. 272 ГПК; не се представят доказателства, че сочените в заповедта за уволнение разпореждания са връчвани на ищеца; съдът е взел като база за изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ месец, през който ищецът не е работил през всички дни, и съдът е преизчислил обезщетението. В решението си първата инстанция сочи, че в процесния случай работодателят е искал обяснения за едно нарушение, а е наложил наказанието за друго; не е установено ищецът да е извършил сочените нарушения, а дори и да ги е извършил, наложеното наказание е несъответно тежко.
К. съд намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване.
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В случая касаторът се е задоволил само да посочи своето твърдение, че при постановяването на въззивното решение съдът е нарушил материалния закон, и е изложил оплакванията си срещу него. Тези оплаквания следва да се определят като основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не са основания за допускане на касационното обжалване, а могат да бъдат предмет на разглеждане в случай, че такова бъде допуснато от съда в процедурата по чл. 288 ГПК. По дадените от въззивния съд разрешения относимите правни въпроси са тези по тълкуване на представените доказателства във връзка със спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и по уведомяването на ищеца за съответните разпореждания, както и по приложението на чл. 189 КТ с оглед характера на задълженията на ищеца. Подобен правен въпрос обаче не е поставен, което препятства допускане на касационното обжалване, предвид по-горе посочените задължителни изисквания.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5698 от 28 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 8247 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: