4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 16.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 490 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Е. С. от [населено място], приподписана от адв. С. С., против въззивното решение без номер от 19 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 229 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г., с което е потвърдено решение без номер от 12 май 2011 г., постановено по гр.д. № 585 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2010 г. за отхвърляне исковете на С. против Л. Т. И. от [населено място], ОД МВР В., П. на РБ, ОД „З” [населено място], РДНСК В., [община], Област В., районния съд в [населено място], окръжния съд в [населено място] и административния съд в [населено място] за установяване на нарушения, представляващи дискриминация и за осъждане на ответниците да преустановят нарушенията и да възстановят положението преди нарушенията, както и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, делото е останало неизяснено, няма произнасяне по търсената защита срещу ответниците; иска се съдът да спре производството и да сезира Конституционния съд по противоречие на закони и до общото събрание на съдиите от върховния съд по противоречива практика; иска се конституиране на ресорните по власт институции като страни тук; нарушена е процедурата по чл. 155 ГПК, когато общоизвестни и служебно известни сочени факти не подлежат на доказване, за които съдът е длъжен да съобщи на ищеца и това не е сторено; делото е гледано и решено в едно заседание, специалният закон по защита срещу дискриминацията и Конституцията и Конвенцията за защита на правата на човека са пренебрегнати; съдът пристрастно разглежда и преписва текстове от закона; на ищеца не е указано какви факти от значение по делото ще се изясняват и има противоречие с чл. 146 ГПК, което личи от характера на писмените искания на ищеца и изявления в съдебните заседания и по отговора от неадекватното решение, или съдът и ответниците укриват общоизвестни факти и изкривяват действителността; твърденията на ищеца са доказани – в разпореждане от страна на ответниците в дома на ищеца са настанени цигани, администрацията създава умишлено документи с невярно съдържание, всички ответници оспорват и отнемат наследствената собственост на ищеца, възстановена по силата на закона и отказват да издадат документи за тази собственост; администрацията, съда и съграждани се подиграват с паметта на рода на ищеца и с неговото достойнство; издадените решения в злоупотреба с права на ответниците дискриминират ищеца; съдът изключва всички доводи от ищеца в пристрастие и колегиална, политическа зависимост, пропуска уважени ищцови права от ВАС и действия на висящите производства; съдът превратно тълкува З., съдът е изпаднал в некомпетентност по материя; съдът недопустимо отказва право на съд в защита. С допълнително „изявление по касационна жалба” се дават доводи на касатора по действията на ответниците, уронващи достойнството му и рушащи в злоупотреба правата на човек. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, назовано от касатора „касационни основания към касационната жалба”, се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво от съдилищата и въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; обжалваното решение необосновано изключва всички приети доказателства и оспорване действителността на ответни документи, допустими са всички нови доказателства пред окръжния съд за новонастъпили обстоятелства по ТР № 1/2000 г., ОСГК, допустим е инцидентен иск пред районния съд; съдът изключва от прилагане върховенството на закона, съдилищата са длъжни да разглеждат и разрешават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие при справедлив съдебен процес.
Ответниците [община], представлявано от кмета инж. Н. И. и Окръжен съд [населено място], представлявано от председателя на съда А. С., сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Останалите ответници не представят отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че не е установено от доказателствата по делото, включително и от представените пред въззивната инстанция нови писмени доказателства, че в производствата по посочените от ищеца дела в различни съдилища са нарушени негови права за участие и защита в процеса, както и в производствата пред останалите ответници – юридически лица, нито действия, представляващи дискриминация от страна на лицето И., няма доказателства ищецът да е бил третиран по-различно от други граждани, страни по сходни производства, а при неблагоприятен резултат той е могъл да инициира инстанционен контрол; неблагоприятен изход за страна по гражданско дело или административно производство, не може да се третира като „преследване” по З., нито е допустимо да се иска прогласяване нищожност на всички сочени решения и актове в настоящия процес; твърденията на ищеца за получен тормоз чрез преследване, организирано от ответниците с власт, не се подкрепят от никакви доказателства; не е установено и поведение на ответниците и отговорни при тях лица, имащи за цел или резултат накърняване достойнството на ищеца и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, поради което не може да се приеме, че е налице „тормоз” по отношение на него; правилно първата инстанция е приела, че не са установени признаци на извършване на какъвто и да е дискриминационен акт; не са допуснати и посочените процесуални нарушения – решението не е основано на недоказани неподлежащи на доказване факти, първата инстанция е съобразила правилото за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация; не са събрани доказателства за по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в З., друг закон или международен договор, по който държавата е страна, налагащ извод за наличие на признаците на пряка и непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 З., които ищецът е следвало да докаже.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос по обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд.
На първо място се поставя проблемът за изключване на всички приети доказателства и оспорване действителността на документи. Сочи се като основание за допускане на касационното обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/2000 г., т. 6, 7, 12. В случая обаче съдът е приел, че представените доказателства, включително и тези пред въззивния съд, не обосноват твърденията на ищеца за допуснато спрямо него дискриминационно третиране. Следователно, относимият правен въпрос в случая е този по тълкуването на доказателствата, но такъв не е поставен, поради което, и предвид задължителното разрешение, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, касационното обжалване не може да се допусне по непоставен правен въпрос, независимо от това, че той е бил разрешен от въззивния съд.
На второ място се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по проблема за неприлагане върховенството на закона и осъществен отказ от правосъдие. На този въпрос не следва да се дава отговор в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. Какво е „отказ от правосъдие” може да се прецени от мотивите, дадени от Пленума на ВС в определение № 2 от 5 февруари 1991 г. по гр.д. № 2/90 г. – отказ от правосъдие е налице, когато компетентен правосъден орган откаже да се произнесе по образувано пред него производство. В разглеждания случай съдът е образувал производство, изложил е съответните съображения и е посочил защо претенцията на ищеца е неоснователна. Обстоятелството, че ищецът не е доволен от изводите на съда, които са неблагоприятни за ищеца, не съставлява нито несъобразяване с върховенството на закона, нито неприлагане на съответните законови правила, или отказ от правосъдие. Противното би означавало, че всяка заявена претенция пред съд, ако е подкрепена с каквито и да е доказателства, без значение от тяхната относимост към спора и от значението им за конкретните обстоятелства, ако се отхвърли, то е пренебрегнато върховенството на закона, и съдът е отказал да даде дължимата защита и съдействие по смисъла на чл. 6 ГПК. Това не е смисълът на закона, нито такъв е вложеният разум в съдопроизводството.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 19 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 229 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: