О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 40 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД ”А.”, със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 09. 11.2011 год., по гр.д.№ 4200/2011 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 07.09.2010 год., по гр.д.№ 47176/2009 год. в отхвърлителната му част по отношение на предявените от И. С. И. срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 7 611.90 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 500 лв., са уважени същите до размера на претендираните суми, първата от които, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10007030117220/2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.10.2009 год. до окончателното и изплащане, а втората – обезщетение за забавено плашане на дължимото застрахователно олезщетение за периода 18. 06. 2008 год.- 16.10.2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.20 ЗЗД, във вр. с т.38.1 от ОУ на застрахователя, поради което, на осн. чл.281, т.3 ГПК, се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът твърди, че разрешените с обжалваното решение въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.20 ЗЗД – за възможността съдът да извършва тълкуване на уговорки в договор, когато страните по същия са на еднакво становщие по отношение на вложения в тях смисъл и за допустимостта решаващият съд да изменя волята на страните по договора, като извърши тълкуване на договорната клауза в различен смисъл от този, който страните са вложили при неговото сключване, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по въведените касационни основания, без да вземе становище по отношение на искането за достъп до факултативен касационен контрол.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговоряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конститутирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Софийски градски съд е приел за безспорно, че страните са били валидно обвързани от договор за имуществена застраховка „ КАСКО НА МПС” за собствения на ищеца л.а. „ФОРД-МОНДЕО”,с рег.№ Х – 4478 ВА, с покритие „П” / пълно каско/, със застрахователна сума в размер на 10320 лв. и за срок от 12 месеца, считано от 00.00 часа на 09.02.2007 год..Позовавайки се на събраните по делото доказателства, решаващият съд е изградил краен правен извод, че при настъпилото на 14.10.2007 год. противоправно отнемане на процесния л.а. от владението на собственика му от неизвестен извършител , застрахователното събитие е настъпило и предпоставките на закона за ангажиране договорната отговорност на застрахователя по реда на чл.208, ал.1 КЗ, са налице. Конкретният размер на дължимото на застрахования застрахователно обезщетение е съобразено със заключението на в.л., по допуснатата и изслушана специализирана експертиза.
С оглед защитната позиция на ответника въззивният съд е счел за неоснователно въведеното от него възражение за неизпълнен от застрахования договор, предвид произтичащото от чл.38.1 от ОУ задължение за същия да постави на процесния л.а. допълнителна изправна сигнално – охранителна система с дистанционно управление на работа и светлинна звукова инсталация, независимо от наличието на имобилайзер.
Изложени са съображения, че тълкувана договорната клауза на т.38.1 от ОУ на застрахователя позволява да се приеме, че „допълнително монтирана” сигнално – охранителна система означава „освен имобилайзер, но не и съществуваща паралелно с фабричната аларма и друга от посочения по- горе вид.
Поради това от обстоятелствата, че застрахованият л.а., собственост на ищеца, е притежавал „заводски монтирана” аларма, която по вид и начин на управление е отговаряла на изискванията на застрахователя, който е подписал застрахования договор и осъществил пасивното маркиране на МПС без възражение при конкретната му техническа обезопасеност, като е приел плащане на съответната премия, според въззивния съд, следва, че в случая не налице основание за освобождаване на застрахователя от застрахователна отговорност да покрие риска от пълната загуба на л.а. на ищеца, поради противозаконното му отнемане от неизвестен извършител.
Или, от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право, които твърде непрецизно формулирани, налагат уточняването им от касационната инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че са относими към начина на тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, дори и да са важни, нямат обуславящо значение за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не те единствено са обосновали решаващите правни изводи на въззивния съд, който косвено е извършил и дължимата от него преценка по чл.211, т.2 КЗ.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че по начина, по който тези правни въпроси са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, то отговорът на същите се намира както в самия закон- чл. 20 ЗЗД, така и във всеки учебник по облигационно право, поради което дори само на това основание последните не могат да обосноват наличието на общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол – арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до твърдяната в касационната жалба материална незаконосъобразност на извършеното от въззивния съд тълкуване на волята на страните, обективирана в конкретната договорна клауза на ОУ на застрахователя, то доколкото същата, относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК, не би могла да обоснове и наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване, дори и оплакванията на касатора в тази насока да са евентуално основателни.
Отделен в тази вр. е въпросът, че недоказано се явява и въведеното селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Според задължителните за съдилищата в страната постановки в т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 2010 год., критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е налице само тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено или от съществуваща непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или от необходимостта да бъде изоставена неправилна практика по приложението на закона, респ.- правилна, но нуждаеща се от осъвременяване, поради възникването и при други обществено икономически отношения и законодателство.
В случая, разпоредбата на чл.20 ЗЗД е ясна и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието и чрез корективно тълкуване, а по въпроса за начина за тълкуване на договорите е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, вкл. имаща задължителен характер, която е обективирана в поставените по реда на чл.290 и сл.ГПК решения на ВКС: № 89/ 17. 07. 2009 год., по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о.; № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 год. на І т. о.; № 546/23.07.2010 год. по гр. д. № 856/2009 год. на ІV г. о.; № 151/ 05.10.2010 год., по т. д. № 1035/2009 год. и няма обективно основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, което само по себе си изключва въобще приложението на визирания критерий за селекция.
Именно според тази съдебна практика, на тълкуване подлежат онези договорни уговорки, които са неясни, а неясни са не само двусмислените договорни клаузи, но и такива, които макар изглеждащи ясни от външна страна, са предмет на възникнал спор – извънсъдебен или съдебен. Същевременно тълкуването на договорите, което съдът извършва при съдебен спор, не може да води до изменение волята на съконтрахентите и следва да бъде извършено въз основа на установените в чл.20 ЗЗД три кумулативни критерия – да бъде установена действителната обща воля на страните, отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзката, която имат една с друга и да се разбират в смисъла, произтичащ от целия договор, при съобразяване неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, с които СГС се е съобразил.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала заплащане на деловодни разходи за настоящето производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, поради което съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по въпроса за отговорността за деловодните разноски.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 09. 11.2011 год., по гр.д.№ 4200/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: