2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 532 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П., против въззивното решение № 6846 от 14 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 4789 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6676640, постановено по гр.д. № 43810 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. в частта му за признаване за установено спрямо Ч., че дължи на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], сумата от 3270,44 лева като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2006 г. – м. април 2008 г. и сумата 1221,35 лева законна лихва за забава за периода 19 юни 2006 г. – 28 април 2009 г. и законна лихва върху главницата от 19 юни 2009 г. В останалата част до пълния им предявен размер исковете са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото въззивният съд не е направил пълен анализ на събраните доказателства и не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и доказателствата; съдът не се е мотивирал, а е препратил към мотивите на първата инстанция, без да се произнесе по жалбата; не е взето предвид, че още в отговора на исковата молба искът е оспорен и е направено възражение, че посочените суми са неправилно изчислени и не почиват на реалното потребено количество топлинна енергия за топла вода, тъй като за процесния период е начислявана сума за топла вода на база четири човека, а касаторът е подал молба пред топлинния счетоводител, че в апартамента живеят две лица, но ищецът продължил да му начислява неправилно суми за целия период, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица; неправилно районният съд приема, че дори да има събрани доказателства в тази връзка, е следвало да се претендира обезщетение по общия исков ред, а и липсват мотиви за тези твърдения. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: може ли по възражение на ответника да се намали дължимата сума за топлинна енергия за топла вода, като се начисли за по-малък брой обитатели, или следва да се води нов иск за обезщетение и какъв следва да е този иск – отрицателен установителен или друг; следва ли въззивният съд да се произнесе относно поставените въпроси в жалбата, а именно трябва ли да се води друг иск, когато страната направи възражения, при положение, че страните и предмета на иска са едни и същи; следва ли въззивният съд да отговори на подадената жалба и вземе становище по въпрос, на който районният съд в мотивите си не е изразил доводи, а именно защо трябва да се води друг иск и какъв да бъде той, при положение, че страната е оспорила иска, направила е възражение и са събрани доказателства в подкрепа на твърденията й. Като основание за допускане на касационното обжалване за всички въпроси се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по втория въпрос – и основанието по т. 1 на същия текст, поради противоречие с ТР № 1 от 4 януари 2011 г. по тълк.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и третото лице помагач [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд приема, че поради възприемане фактическите и правни констатации в решението на първата инстанция, препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК; като неоснователно е преценено оплакването на ищеца, че вземането няма периодичен характер, поради което искът се погасява с изтичането на петгодишна давност, а не с тригодишна, предвид разпоредбите на Закона енергетиката и чл. 111, б. „в” ЗЗД; като неоснователно е преценено и оплакването за неправилно изчислено количество топлинна енергия и топла вода – извършеното дялово разпределение и отчитането на постъпила топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и разпределяне между потребителите, е в съответствие с приложимата нормативна уредба. В първоинстанционното решение е прието, че за процесния период правилно са били начислени суми за потребено количество топлинна енергия, а в случай на сезиране на третото лице (топлинният счетоводител) за промяна броя на потребителите за абонатния номер в по-ранен момент от извършена промяна от това лице, но дружеството за дялово разпределение не е извършило своевременно нужните промени, за ответника остава открит пътят да претендира обезщетение по общия ред срещу третото лице за причинени имуществени вреди.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е заявено общото основание за това по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Касаторът не е съобразил точните изводи на съда, сторени чрез препращането по реда на чл. 272 ГПК. С първоинстанционното решение се приема, че претенция за обезщетение при неточно начисляване на суми за топла вода, ако топлинният счетоводител не е предприел необходимите мерки своевременно да коригира сметките при заявена от страна на абоната такава информация, следва да се насочи именно към това лице, което не е реагирало своевременно. По този извод на съда, възприет по реда на чл. 272 ГПК от въззивния съд, правен въпрос не е поставен. С поставените три въпроса касаторът иска да се даде отговор на друг проблем – необходимо ли е да се води отделен иск за недължимост на суми за потребена енергия, след като надлежни възражения в тази връзка са сторени своевременно и страните по спора са едни и същи. Както беше посочено, даденото от съда разрешение е различно. Ето защо не може да се приеме, че касационният съд дължи произнасяне по изрично поставените въпроси в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, независимо от принципната им значимост, която обаче в конкретния случай, не е относима към конкретните правни разрешения на съда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 6846 от 14 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 4789 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: