Определение №80 от 21.1.2013 по гр. дело №606/606 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

София 21.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 606/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Й., [населено място], [община], срещу въззивно решение №103 от 05.03.2012 г. по гр. дело №26/2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №250 от 30.11.2011 г. по гр. дело №656/2011 г. на Районен съд – Бяла Слатина. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Ч. „С.”, [населено място], [община], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото между страните по делото не е съществувало трудово правоотношение.
Ответникът по касационната жалба Ч. „С.”, [населено място], [община], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това по какъв ред се обявява за недействителен трудовият договор; за действието на недействителността на трудовия договор, дали трябва съдът да се произнесе с отделен диспозитив по недействителността на трудовия договор и може ли страната, която е прекратила трудовия договор да се позовава на неговата недействителност. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №103 от 05.03.2012 г. по гр. дело №26/2012 г. на Врачанския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правноирелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че между страните по делото не е съществувало трудово правоотношение, а не че те са сключили недействителен трудов договор. Исковете са отхвърлени като неоснователни, защото е прието, че ищецът е бил председател на кооперацията въз основа на избор на общото събрание. Съобразно разпоредбата на чл.83, ал.1 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав, а в случая нито в ЗК, нито в акт на МС, нито в устава на Ч. „С.” е предвидено да възникне трудово правоотношение между председателя и кооперацията.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №103 от 05.03.2012 г. по гр. дело №26/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Г. Й., [населено място], [община] да заплати на Ч. „С.”, [населено място], [община] 150 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top