3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 23.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №547/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.54063/17.5.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – [фирма](н) – София, против въззивно решение от 04.12.2011 г. по гр.д.№218/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 17.01.2000 г. по гр.д.№4989/1998 г. по описа на Софийския районен съд,26 състав, с което е отхвърлен предявения от Н. С. К. от [населено място], срещу [фирма] –, с променено наименование [фирма] – иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване на предварителен договор от 08.4.1996 г. за продажба на апартамент №35 на етаж ІІІ в [жилищен адрес] [населено място], за окончателен и вместо това е предварителният договор е обявен за окончателен, със съответните законови последици.
Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл.19, ал.3 ЗЗД, съобразно изискванията на Наредбата за държавните имоти/отм./, налице е заповед на директора на дружеството продавач, по силата на която ищцата е била наставена в процесния имот, а последната е заплатила определената й цена за имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно – “Може ли да бъде обявен предварителен договор за окончателен за обект, собственост на несъстоятелно дружество при наличието на съставен акт за общинска собственост за същия обект, за който не е провеждана процедура по отписване от актовите книги за общинска собственост ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Н. С. К., посредством процесуалния си представител – адв. Б. И., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Той не е поставян от страните по спора, а още по-малко от касационният жалбоподател – ответник по исковата молба, който по време на разглеждането на спора до настоящото производство, което е второ касационно, е проявил процесуално бездействие.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.12.2011 г. по гр.д.№218/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б състав, по подадената от ответника по исковата молба – [фирма](н) – , касационна жалба, вх.№54063/17.5.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: