3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от прокурор А. П. – прокурор от СГП срещу въззивно определение №2303/30.10.2012 год. по ч.гр.д. №3022/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., осми състав, с което е потвърдено протоколно определение от 22.6.2012 г. по гр.д.№6767/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 4 брачен състав, с което е прекратено делото, поради оттегляне на иска по чл.66, ал.5 СК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че липсва правен интерес от предявения иск за оспорване на припознаване, тъй като малолетното дете К. К. има установен произход и родители, поради което искът за оспорване на припознаването е недопустим, още повече,у че същият е оттеглен по отношение на лицето Л. Д. и не се поддържа, че К. К. произхожда от него. Съдът е приел също така, че при наличие на установен произход не се нарушава интереса на малолетното дете и обществения интерес.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят сочи следните въпроси от значение за спора според него, а именно:
1. Допустимо ли е съдебно оспорване на припознаването от прокурора в случая, когато малолетното дете има установен чрез припознаване(от бащата) и осиновяване(от съпругата му) произход, респ. налице ли е правени интерес от предявяване на иск от прокурора при условията на чл.66, ал.5 СК ?, и
2. Страна ли е в производството по чл.;66, ал.5 СК предполагаемият биологичен баща или страни са малолетното дете, биологичната майка и припозналият детето баща ?.
Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по частната касационна жалба намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. В. определение не следва да бъде допуснато обаче до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са неотносими към решаващият извод на САС, а именно, че е налице оттегляне на иска, поради което първоинстанционното определение за прекратяване на производството е прекратено. Поставените от частния касационнен жалбоподател въпроси изобщо не засягат този краен и решаващ извод на въззивната инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2303/30.10.2012 год. по ч.гр.д. №3022/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., осми състав, с което е потвърдено протоколно определение от 22.6.2012 г. по гр.д.№6767/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 4 брачен състав, с което е прекратено делото, поради оттегляне на иска по чл.66, ал.5 СК, по подадена частната касационна жалба, вх№11117/16.11.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: