О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София 25.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 692/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Р., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. К., срещу въззивно решение №135 от 21.03.2012 г. по гр. дело №124/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №342 от 22.11.2011 г. по гр.дело №1106/2010 г. на Пещерския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу И. С. Р. за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на договор, сключен с нотариален акт №***/19.10.19** г. по нот. дело №396/1984 г., по силата на който С. И. Р., В. К. Р. и Ф. Т. Р. са прехвърлили на ответника по иска жилищен етаж от масивна жилищна сграда заедно с ? идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, срещу задължението на И. С. Р., след като навърши пълнолетие, да гледа и издържа Ф. Р., докато е жива. Въззивният съд след анализ на свидетелските показания по делото е приел, че И. С. Р. е изпълнявал изцяло поето задължението по договора. Изложени са и съображения, поради които не следва да се кредитират част от показанията на двама от свидетелите по делото.
Ответникът по касационната жалба И. С. Р., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси за възможността да не се кредитират показанията на някои от свидетелите по делото Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №135 от 21.03.2012 г. по гр. дело №124/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /решение №800 от 22.03.2011 г. по гр. дело №776/2009 г. на ВКС, IV г.о./, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои – за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №135 от 21.03.2012 г. по гр. дело №124/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.