О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 40
гр. София, 28.01.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 януари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №716/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на Емилия Б. Б. от [населено място] срещу решение №786 от 15.05.2012 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. №630/2012 г., с което е отменено първоинстанционното решение №4184/24.11.2011 г. по грд. № 14051/2010 на ОС-Плевен и вместо него е признато за установено съществуването на вземане на И. М. Ш. срещу касаторката в размер на 10 486,31 лева по запис на заповед издаден на 26.11.2009 г и ответницата е осъдена да заплати разноските в размер на 1598,73 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е изпратен отговор на същата, в който се изразява становище за липса на основания за допускане до касация, а по същество: касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на възивния съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити изискуеми , съгласно чл. 535 ТЗ, включително и дата на издаване-26.11.2009 г.. Това, че тази дата е нанесена допълнително върху първоначално написаната 09.11.2009 г. не опорочава формата на ценната книга от външна страна и не води до липсата на запис на заповед по смисъла на чл.536 ал.1 ТЗ, тъй като са събрани и гласни доказателства за нейното издаване през есента на 2009 г.. Направен е изводът, че във всички случаи датата на издаване на записа на заповед предхожда уговорения в самата ценна книга падеж: 19.12.2009 г..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпрос: дали липсата на дата на издаване на записа на заповед като задължителен реквизит по чл.535 ТЗ води до изключване на неговия менителничен ефект.
От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, дори да се приеме, че така формулираният правен въпрос отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора, то от страна на касатора не се установява да са налице останалите дискреционни изисквания по чл.280 ал.1 ГПК. Сочените като противоречащи на така постановеното обжалвано въззивно решение актове на ВКС: Р №335/14.04.2003 на ВКС по гр.д. № 1111/2003 на V г.о., Определение №309 от 28.04.2010 г. по ч.т.д. 028/2010 т. на ВКС, ІІ т.о. се отнасят до първоначална и пълна липса на датата на издаване на ценната книга, каквато фактическа хипотеза липсва в случая, а решението по гр.д. № 2603/2008 г. на САС касае връзката на ценната книга с каузалното правоотношение, по повод на което е издадена и в този смисъл е абсолютно несъотносима към поставения от касатора правен въпрос.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС , ІІ т.о. счита, че не са налице основания по чл.280 ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№786 от 15.05.2012 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. №630/2012 г.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.