О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София 28.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 873/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о., подадена от пълномощника и адвокат А. Д., срещу въззивно решение от 23.04.2012 г. по гр. дело №6451/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2011 год. по гр. дело №40276/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение С. о. е осъдена на основание чл.49 ЗЗД да заплати на Е.-Р. А. П., действаща чрез своя баща и законен представител А. И. П., 9 632.04 – обезщетение за неимуществени вреди и 367.96 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 17.07.2010 г. докато се разхождала с родителите си на В., в района на хижа „А.”, е била захапана от безстопанствено куче в областта на шията, дясната буза и дясното ухо. С. о. носи отговорност, защото не е положила достатъчно грижи за овладяване на агресивното поведение на безстопанственото куче въпреки подаваните оплаквания преди 17.07.2010 г. получените от ищцата наранявания в областта на лицето и шията са изключително опасни, тъй като са в непосредствена близост с основни артерии. Раните са много болезнени и периодът на възстановяване е твърде дълъг. Пълно възстановяване не може да има, защото остават белези, представляващ козметичен лицев дефект.
Ответницата по касационната жалба Е.-Р. А. П., действаща чрез своя баща и законен представител А. И. П., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за формата на деянието на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД; какво трябва да бъде действието и бездействието на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД и в какво да се изразява тяхната противоправност, както и прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2012 г. по гр. дело №6451/2011 г. на Софийския градски съд Първите два повдигнати от касатора въпроси не обуславят крайното решение. То е обусловено от извода на съда, че в конкретния случай С. о. не е положила дължимата грижа при изпълнение на предписаните и от закона задължения за ограничаване агресивното поведение на безстопанственото куче въпреки получените преди това сигнали за него. Последният повдигнат въпрос е правнорелевантен, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Той е решен в съответствие с трайно установената практика, включително и тази представена от касатора. Според нея при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя от тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения и др.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 350 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2012 г. по гр. дело №6451/2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. о. да заплати на Е.-Р. А. П., действаща чрез своя баща и законен представител А. И. П., [населено място], 350 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.