О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 30.01.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 януари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №729/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Международна инвестиционна банка” –гр.М., Р. Федерация срещу решение №191 от 06.07.2011 г. на АС-Велико Търново по в.т.д. №134/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №16 от 17.02.2011 г. по т.д. №05/2011 на ОС-Плевен, с което е отхвърлен установителният иск по чл.422 ГПК на касатора срещу [фирма]- [населено място] и [фирма]-гр.София за установяване съществуване на правото на предаване на заложното имущество по чл.35 ал.1 от ЗОЗ/ ред. ДВ бр.59/2007 г./ във връзка с чл.417 т.4 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т. 3 ГПК.
От страна на пълномощниците на двамата ответника по касационната жалба са изпратени отговори на същата, в който се изразява становище за липса на основания за допускане до касация, а по същество, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът МИБ е носител на заложно право върху търговското предприятие му на ответника [фирма] основано на договор за залог върху търговското предприятие от 29.04.2004 г. и споразумение към него от 15.04.2005 г.. Въз основа на извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и на основание чл.417 т.4 ГПК във връзка с чл.35 ал.1 от ЗОЗ/ ред. ДВ бр.59/2007 г./е издадена заповед за незабавно изпълнение №3598 от 20.10.2010 г. за предаване владението върху недвижими имоти и движими вещи, представляващи активи от търговското предприятие на длъжника-предмет на заложното право като в последствие е подадено възражение от длъжника срещу заповедта. Прието е за доказано, че длъжникът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество, с оглед удовлетворяване на задължението му към кредитора-ищец по договор за кредит в размер на 2 223 180,23 лева-главница и лихва, обезпечено с цитирания договор за залог на търговско предприятие, вписан по реда на ЗОЗ.
За да отхвърли иска по чл.422 ГПК , съдът се е обосновал със съдържанието на самата разпоредба на чл.35 ал.1 ЗОЗ, която изрично препраща към чл.521 ГПК. Последната урежда принудителното отнемане от длъжника и предаването на взискателя на движима вещ, но не и въвода във владение на недвижим имот, който е предмет на уредба в чл.422 и следващите от ГПК. При това положение, решаващият съдебен състав прави извода, че спорното право основано на чл.35 ал.1 от ЗОЗ/ ред. ДВ бр.59/2007 г./ за предаване владението върху активи от търговското предприятие на длъжника-предмет на заложното право включващо недвижими имоти и движими вещи не може да бъде реализирано чрез издаването на заповед о чл.417 т.4 ГПК и искът е явява неоснователен спрямо ответника [фирма]. На второ място, съдът е обосновал неоснователността на исковата претенция с факта, че заложното имущество-движими и недвижими вещи е обект на апорт от 2007 г. в капитала на втория ответник [фирма] и фактическата власт върху него се упражнява от това дружество, което с аргумент от чл.35 ал.2 ЗОЗ изключва правото да се търси предаването му от първото дружество [фирма] на кредитора. От своя страна [фирма] не е било страна в заповедното производство по издаването заповедта по чл. 417 т.4 ГПК, което само по себе си води до липса на пасивна легитимация на този ответник да отговаря по иск по чл.422 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за предметния обхват на приложение на разпоредбата на чл.417 т.4 ГПК, във връзка с чл.35 ал.1 от ЗОЗ/ ред. ДВ бр.59/2007 г./ т.е. дали се отнася само за налагане като мерки на принуда предаване като заложно имущество на движими вещи предмет на заложно право по ЗОЗ или се прилага и за недвижими имоти и правни съвкупности, за възможността правото по чл.35 ал1 от ЗОЗ/ ред. ДВ бр.59/2007 г./ да се упражни по реда на чл.417 ГПК срещу длъжника и когато имуществото се намира във фактическа власт на трето лице, за допустимостта и основателността на иск по чл.415 ГПК, респ. по чл.422 ГПК насочен срещу лице, което не е било участник в заповедното производство и за противопоставимостта на правата на заложния кредитор на тези придобити от трети лица върху предмета на особения залог и за действието по силата на чл.429 ал.3 ГПК на издадения в негова полза изпълнителен лист по отношение на тези трети лица.
От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Основанието за допускане до касация, уредено в разпоредбата на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК, съгласно ТР№№ 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, е налице, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, което налага преодоляването на недостатъците й да се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС и когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл. 124 ЗСВ. В тези случаи, поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за развитие на правото, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл.35 ал.1 ЗОЗ / ред. ДВ бр.59/2007 г/ е ясна, пълна и непротиворечива: касае принудителното предаване само на движими вещи, с оглед изричното и недвусмислено препращане към разпоредбата на чл. 521 ГПК, която без съмнение обхваща само принудителното отнемане на движими вещи като изпълнителен способ. Това следва и от характера на защитата, която страната получава като заложен кредитор по ЗОЗ посредством мерките на принуда относно осигуряване на достъп до движими вещи, при липсата на фактическо съдействие за това от длъжника, с оглед бъдещата им продажба и осребряване с цел удовлетворяване на заложния кредитор.
Относно предпоставянето на процесуалната легитимация на ответника по иск по чл.422 ГПК от участието му като страна в самото заповедно производство, както и останалите въпроси относно лице неучаствало в самото заповедно производство, то съотносимостта на последните към изхода на спора се обуславя от отговора на предходния и в този смисъл сами по себе си не се явявят обуславящи.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС , ІІ т.о. счита, че не са налице основания по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 191 от 06.07.2011 г. на АС-Велико Търново по в.т.д. №134/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.