О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 856 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на З. М. Н., подадена чрез адв. С. Г. – САК, против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1306 от 18.06.2012 год., по в.ч. гр.д.№ 2158/2012 год.. Със същото е потвърдено определението на Софийски градски съд от 19.03.2012 год., по гр.д.№16867/2011 год., с което на осн. чл.253 ГПК е отменено разпореждането от 19.12.2011 год. на с.с. за освобождаване на ищцата Н. от заплащане на държавна такса, като исковата молба на същата против [фирма] е оставена без движение за внасяне на 4% д.т. от цената на иска.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Подробно в обстоятелствената част на частната касационна жалба частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител адв. С.Г. е изложил доводите относно липсата на правомощия на съдията- докладчик да се произнесе по основателността на молбата, основана на чл.83, ал.2 ГПК, след уважаването и от зам. председателя на СГС. Подробно са развити и съображения, свързани с материалното състояние на молителя- настоящ частен жалбоподател и възможността за плащане на д.т. в определения размер.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовавайки се на съществуващата съдебна практика по приложението на чл.62 ГПК/ отм./ и на чл.83, ал.2 ГПК частният касатор поддържа, че възприетото от въззивния съд разрешение по значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е относно вложеното от законодателя съдържание в понятието „съд” в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК, е в противоречие с практиката на ВКС, приложена по делото.
Същевременно, обстоятелството, че по отношение на разрешения от Софийски апелативен съд процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.83, ал.2 ГПК, а именно: „Допустимо ли е, ако председателят на съда се е произнесъл по молба за освобождаване от държавна такса , председателят на съдебния състав, разглеждащ спора, да я отмени?” липсва съдебна практика, а наложената такава, сочи, че и двамата се считат за оправомощени, обосновава правен извод, че е приложимо основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съдебният акт за освобождаване на ищцата от внасяне на д.т. за разглеждане на делото е от категорията посочени в чл.253 ГПК, поради което е допустимо да бъде отменен от съда, който ги е постановил и предвид отсъствието на изрична законова забрана по искането за освобождаване от д.т. да се произнесе съдия, извън ръководството на съответния съд, то произнасянето на съдията- докладчик по делото или от председателстващия съответния съдебен състав не е недопустимо.
По същество на въведеното оплакване за неправилност са изложени съображения, че жалбоподателката ,притежаваща в собственост по ? ид.ч. от четири апартамента и един магазин, разполага с имущество, за което макар и да е ползвала кредитни средства от страна на ответника не сочи, че е в невъзможност, вкл. като отчужди част от същото, да заплати дължимата по делото държавна такса от 2556 лв..
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от частния касатор въпроси на процесуалното право, като релевантни за крайния правен резултат, постановен по делото и довел до отхвърляне молбата на Н. за освобождаване от процесуалното и задължение за внасяне на държавна такса, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на факултативно касационно обжалване е доказана.
По отношение на същите не е осъществено нито едно от поддържаните селективни основания.
Посочените, като относими към първия от формулираните правни въпроси съдебни актове, освен, че са без отбелязване да са влезли в сила, поради което въобще не се включват в практика на съдилищата, съгласно разясненията в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, то са неотносими към основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на което касаторът се позовава, тъй като нямат задължителен за съдилищата в страната характер- арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения в т.4 на цитираното по- горе ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС визираният селективен критерий- допълнтелна процесуална предпоствка за допускане на касационен контрол, е налице било тогава, когато произнасянето по релевантния за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено от непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, било, когато е налице необходимост от изоставяне на неправилна практика по приложението на закона или от осъвременяване на създадена при други обществено икономически отношения съдебна практика.
В случая, разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е ясна и не съществува вътрешно противоречие, изискващо изясняване на съдържанието и чрез корективно тълкуване, а създадената по приложението и, вкл. с оглед поставения от частния касатор правен въпрос практика на съдилищата е непротиворечива, като няма и обществена необходимост да бъде променена. В тази вр. следва единствено да са посочи, че когато се касае до релевантен процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, то не е необходимо да е налице изрично произнасяне по същия, а е достатъчно решаващият съд да е осъществил процесуалните си действия, по начин, който е в съгласие със закона, според установената практика на съдилищата, както е и в разглеждания случай.
Що се касае до правилността на преценката на Софийски апелативен съд относно материалното състояние на ищцата, частен жалбоподател, то тя може да бъде обсъждана само, ако частната касационна жалба е допусната до разглеждане по същество.
Само за прецизност на изложеното в тази вр. следва да се отбележи, че съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС притежаването само на идеална част дори от един недвижим имот не достатъчно основание да се счете, че страната не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, а в конкретния случай се касае за право на собственост върху ? ид.ч. от 4 бр. жилищни недвижими имоти и магазин.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1306 от 18.06.2012 год., по в. ч. гр.д.№ 2158/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: