3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 04.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1031/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№73886/09.7.2012 г., подадена от адв. Я. А. – процесуален представител на ищцата Г. Г. Х. от [населено място] против въззивно решение от 11.6.2012 г. по гр.д.№3340/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №ІІ-78-296/04.01.2012 г. по гр.д.№22067/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 78 състав, с което са уважени предявените от Г. Г. Х. от [населено място] против “Б. – З. [фирма] – , с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и тези искове са отхвърлени като неоснователни.
Въззивната инстанция е приела, че за ищцата не е налице закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ, тъй като към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 КТ на 02.5.2011 г. тя не е имала качеството на трудоустроена, поради това, че решението на ТЕЛК от 03.5.2011 г. и то няма обратно действие. Прието е също така, че са неоснователни доводите на ищцата за немотивираност на заповедта за уволнение, тъй като в последната е посочено фактическото и правно основание – чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице яснота относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това са изложени изводи, че от данните на приетата от първата инстанция съдебно счетоводна експертиза, работодателя е доказал наличието на визираното в заповедта за уволнение правно основание. Посоченото е също така, че е спазена и разпоредбата на чл.329 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос “Ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ ?”, като се твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС. Освен това се поставят и въпроси за съответствието на заповедта за уволнение с императивните изисквания за съдържание по чл.195, ал.1 КТ, откъм посочване на мотиви при издаване на заповедта и длъжен ли е работодателя да се мотивира в какво се изразява намаляването обема на работата, и каква е връзката между това намаление и трудовата функция на работничката. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация “Б. – З. [фирма] – , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационния жалбоподател не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение….”. Поставеният от касационния жалбоподател първи въпрос е фактически, тъй като визира конкретното правоотношение, зададен изцяло с оглед личността на служителката.
По въпроса за съответствието на заповедта за уволнение с императивните изисквания за съдържание по чл.195, ал.1 КТ, откъм посочване на мотиви при издаване на заповедта въззивният съд не е излагал изводи, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Относно това длъжен ли е работодателя да се мотивира в какво се изразява намаляването обема на работата, изводите на СГС не са постановени в противоречие с константната практика на съдилищата и ВКС, което също не налага допускането на обжалваното решение но касационно обжалване.
По въпроса каква е връзката между намалението обема на работата и трудовата функция на работничката решението също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по него липсват изводи на въззивната инстанция, а и такъв довод не е бил навеждан от ищцата.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.6.2012 г. по гр.д.№3340/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А състав, по касационна жалба, вх.№73886/09.7.2012 г., подадена от адв. Я. А. – процесуален представител на ищцата Г. Г. Х. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: