4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 06.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1022/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7100/17.7.2012 г., подадена от адв. П. Ч. – процесуален представителна ищцата В. Х. Г. – А. от [населено място], против въззивно решение №238/04.6.2012 г. по гр.д.№615/2012 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №137/10.02.2012 г. по гр.д.№4791/2011 г. по описа на Великотърновския районен съд, г.к., тринадесети състав, с което са отхвърлени предявените от В. Х. Г. – А. от [населено място], против О. у. “Н. Р.” – [населено място], област В. Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че е налице валидно съкращаване в щата на училището, като самият факт на съкращаване в щата не подлежи на съдебен контрол. Прието е също така, че уволнението на посоченото основание е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.329 КТ, като в конкретния случай се съкращават всички щатни бройки на длъжността “старши възпитател”, работодателят не е бил длъжен са извърши подбор, извършил го е, но не е упражнил правото да уволни служител, чиято бройка не се съкращава, поради което не е нужно да доказва дали подбора е законосъобразно извършен. Изложени са изводи, че дори и да се приеме, че работодателят е задължен да извърши подбор между лицата, между които реално е извършен, какъвто извод решаващият състав не споделя, съдът извършвайки преценка на подбора го приема законосъобразен, като изводът е обоснован с представения по делото протокол и депозираните пред първата инстанция свидетелски показания. Относно доводът за нарушението на чл.333, ал.4 КТ Великотърновският окръжен съд е приел, че процедурата е спазена, като е налице протокол от общо събрание на синдикалната организация на С. в училището. Изложени са съображения, че не съществува правна норма, забраняваща съгласието по чл.333, ал.4 КТ да бъде дадено не от ръководството, а от общото събрание на синдикалната организация.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение се обуславя от отговора на следните въпроси: 1. Възможно ли е работодателят да премахне трудова функция, чието съществуване е задължително по силата на специална нормативна уредба ?; 2. Допустимо ли е преразпределянето на задълженията по определена специализирана трудова функция между други членове на трудовия колектив, които са специалисти в дадена област ?; 3. Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовата функция без никакво изменение се пренасочва за изпълнение от други лица и ако това е възможно, при какви условия ?; 4. При извършването на подбор при условията на чл.329 КТ работодателят може ли да предпочете като ”по-квалифициран служител” със статут на семестриално завършил студент, пред дипломиран такъв ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация О. у. “Н. Р.”-гр. К., област В. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Т. Т., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Нито един от поставените от касационната жалбоподателка въпроси не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Те не са поставяни нито в исковата молба, нито във въззивната жалба, от касационния жалбоподател, нито пък са били обсъждани в предходните две инстанции.
С оглед изхода то спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 400 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №238/04.6.2012 г. по гр.д.№615/2012 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к., по подадената от адв. П. Ч. – процесуален представителна ищцата В. Х. Г. – А. от [населено място], касационна жалба, вх.№7100/17.7.2012 г.
ОСЪЖДА В. Х. Г. – А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на О. У. “Н. Р.” – [населено място], област В. Т., деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: